Национален противораков план

Увод

През 1948 година Световната здравна организация (СЗО) дава следната дефиниция за здравето:

„Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или немощ.“

Така по същество грижата за здравето е една много по-комплексна дейност, излизаща далеч извън рамките на съвременното масово разбиране за здраве и изискваща един нов холистичен начин на работа, вземаща под внимание всички фактори, които биха могли да доведат до влошаването му.

През последните десет години успяхме да запълним критични празнини в знанията си за рака. Започнахме да разбираме по-добре разновидностите му, както и краткосрочните и дългосрочните въздействия върху пациентите. Това подобри способността ни да се справяме с тези въздействия и да осигурим по-добри резултати за пациентите и техните близки.

Въпреки това, броят на хората, диагностицирани и живеещи с рак всяка година, ще продължи да нараства и това ще генерира значително допълнително търсене на здравни и социални услуги в тази област.

Съвременните методи за диагностика и лечение на раковите заболявания чувствително повишават както качеството на онкологичните грижи за пациентите, така и качеството на живот и тяхната преживяемост. Подобен напредък предоставя големи възможности, но в същото време интегрирането на новите подходи в клиничната практика създава множество организационни и финансови предизвикателства. Немалка част от нашата инфраструктура не отговаря на международните стандарти и се бори да се справи с изискванията, поставени пред нея.

Искаме или не, ракът е част от нашето ежедневие и борбата с него следва да бъде сред основните държавни и обществени приоритети. За да можем да предложим на българските пациенти качествено съвременно лечение и грижи, е необходимо да предприемем организирани действия за своевременно интегриране на определен набор от мерки и действия, оформени в Национален противораков план, с помощта на който да отговорим на нуждите на институциите, болничните и специализирани заведения, медицинските специалисти, пациентите и техните близки спрямо общоприетите европейски и световни стандарти.

Kато държава-членка на ЕС, България ще положи усилия за своевременен напредък за интегриране в Националния противораков план на заложените стратегически цели в Резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2022 г. относно укрепването на Европа в борбата с рака, като част от Плана на Европейската комисия за борба с рака от 3 февруари 2021 г., с което ще допринесе за създаването на Европейски здравен съюз за по-добра подготовка на ЕС за здравни кризи и подобряване на здравните системи в Европа, в частност да помогне на гражданите на ЕС за намаляване на раковите заболявания. Същевременно, както всяка държава-членка, България носи изцяло отговорността, свързана с предприемане на специфични и подходящи за страната здравни политики, мерки и действия на национално ниво.

Цели

Настоящият Национален план за борба с рака
си поставя следните цели:

Цел 1

Съвременен подход към рака: нови технологии, изследвания и
иновации в полза на онкологичните грижи, ориентирани към пациента. Развитие на система, която предлага устойчиви и модерни грижи по отношение на
онкологичните заболявания.

Цел 2

Спасяване на животи чрез осигуряване на устойчива превенция
на раковите заболявания. Осигуряване на условия за подобряване на здравната осведоменост и култура и за
прилагане на навременни превантивни мерки за елиминиране и намаляване на експозицията
на вредни влияния, породени от подлежащи на изменение рискови фактори, които да
ограничат заболяемостта сред населението и да доведат до по-висока здравна култура и поздравословен начин на живот.

Цел 3

Подобряване на процеса по ранно откриване на ракови
заболявания. Въвеждане на съвременни скринингови програми за рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на простатата, целящи да обхванат възможно найголям процент от таргетната популация, въвличайки общопрактикуващите лекари в процеса и осигурявайки подходящ механизъм и скринингови методи в съответствие с европейските и
световни стандарти. Проучване на доказателствата и създаване на скринингова програма за
рак на белия дроб.

Цел 4

Осигуряване на високи стандарти по отношение на
онкологичните грижи в сферата на диагностиката.
Осигуряване на възможности за съвременна диагностика за пациентите и равен достъп
до диагностични методи, центрове и водещи специалисти.

Цел 5

Осигуряване на високи стандарти по отношение на
онкологичните грижи в сферата на лечението.
Осигуряване на равен достъп на пациентите до съвременно лечение и успешно
интегриране на мултидисциплинарния подход и системното онкологично лечение в
клиничната практика в страната.

Цел 6

Подобряване на качеството на живот за онкологичните пациенти, оцелелите и тези, които полагат грижи за тях
Подобряване качеството на живот и удовлетвореността от медицинските и
немедицински грижи и реинтеграция чрез изграждане на ефективна мрежа от звена,
специалисти и форми за пълноценна комуникация с пациентите и техните близки

Цел 7

Поставяне на фокус върху специфични онкологични популации.
Осигуряване на съвременен подход в онкологичните грижи спрямо конкретни групи с
фокус върху педиатрична онкология, редки тумори, злокачествени тумори на
хематопоетичната система.

  • Цел 1

    Изграждане на система, която предлага устойчиви и модерни грижи по отношение на онкологичните заболявания

  • Цел 2

    Осигуряване на условия за подобряване на здравната осведоменост и култура и навременни превантивни мерки за елиминиране и намаляване на експозицията на вредни влияния, породени от подлежащи на изменение рискови фактори, които да ограничат заболеваемостта сред населението и да доведат до по-висока здравна култура и по-здравословен начин на живот

  • Цел 3

    Осигуряване на съвременни скринингови програми за рак на дебелото черво, рак на гърдата и рак на маточната шийка, целящи да обхванат възможно най-голям процент от таргетната популация, въвличайки общопрактикуващите лекари в процеса и осигурявайки подходящ механизъм и скринингови методи спрямо европейските и световни стандарти. Проучване на доказателствата и създаване на скринингова програма за рак на белия дроб

  • Цел 4

    Осигуряване на възможности за съвременна диагностика за пациентите и равен достъп до диагностични методи, центрове и водещи специалисти

  • Цел 5

    Осигуряване на равен достъп на пациентите до съвременно лечение и успешно интегриране на мултидисциплинарния подход и системното онкологично лечение в клиничната практика в страната

  • Цел 6

    Подобряване качеството на живот и удовлетвореността от медицинските и немедицински грижи и реинтеграция, чрез изграждане на ефективна мрежа от звена, специалисти и форми за пълноценна комуникация с пациентите и техните близки

Приоритети

Националният противораков план
обхваща няколко основни направления
:

Устойчивостта на системата и предлагането на съвременни подходи за грижа за онкологичните пациенти е основата, върху която трябва да се надгражда и развива модерната онкология у нас. Това включва както проследяване на имплементирането на заложените в плана цели, така и контрол, отчетност и прозрачност.

Продължаващото обучение и развитието на здравните специалисти е от критична важност за поддържането на баланса в системата.

Изграждането на единна информационна система за проследяване и събиране на данни в онкологията е от съществено значение за мониториране на процесите, като получените данни ще могат да се използват за вземане на информирани решения от здравните власти и специалистите в онкологията.

Изследванията и иновациите в областта на онкологията ще подобрят разбирането за заболяването, намаляването на неговата тежест, подобряване на резултатите от лечението и качеството на живот на българските онкологични пациенти.

Превенцията на рака е един от най-рентабилните методи за неговия контрол. В голяма част от случаите раковите заболявания могат да бъдат предотвратени и ограничени, ако хората възприемат по-здравословен начин на живот с цел експозицията на канцерогени от рисковите фактори в жизнената и околната среда да бъде редуцирана. В тази връзка Европейският кодекс за борба с рака (ECAC), разработен въз основа на научни доказателства, предвижда конкретни действия относно 12 основни рискови фактора, които отделните лица могат да предприемат за предотвратяване и намаляване на експозицията на вредните влияния от тях. Тези конкретни действия, обаче, трябва да бъдат подкрепени от държавна политика и действия, като за тази цел настоящият Национален противораков план предвижда редица превантивни стратегии за ограничаване на консумацията на тютюн и алкохол, намаляване на заседналия начин на живот и допълнително насърчаване на здравословното хранене и поддържането на здравословно телесно тегло. Рисковете от рак, породени от инфекциозни агенти и излагане на канцерогени в околната среда и на работното място, също са залегнали в плана. За да се справим с неравенствата в здравеопазването в нашето общество, са предвидени и превантивни мерки, насочени към избрани уязвими групи.

Ранното откриване на рака е ключово за изхода от лечението и преживяемостта на пациента. Процесът се състои от два ключови компонента: образование за необходимостта от ранна диагностика и провеждане на скринингови програми. Залегналите мерки целят да обхванат максимален брой от популацията, изложена на риск от развитие на рак на дебелото черво, рак на простатата, рак на млечната жлеза, рак на маточната шийка и рак на белия дроб, като едновременно с това се засили ролята на ОПЛ в скрининговия процес и активното информиране на обществото за ползите от тези програми.

Пациентите се нуждаят от навременен достъп до съвременни методи за диагностика и лечение, които да следват принципите на персонализираното здравеопазване, което ще допринесе за по-ефективната и бърза профилактика, диагностика и лечение на пациентите. Националният противораков план предвижда въвеждането на ефективен интегриран мултидисциплинарен подход, който да осигури координация между отделните звена и стъпки по пътя на лечението и грижите за пациента. Достъпът до персонал с необходимите квалификации и умения, както и съвременно оборудване също следва да бъдат осигурени както в болниците, така и в доболничното лечение.

Пациентите се нуждаят от навременен достъп до съвременни методи за диагностика и лечение, които да следват принципите на персонализираното здравеопазване, което ще допринесе за по-ефективната и бърза профилактика, диагностика и лечение на пациентите. Националният противораков план предвижда въвеждането на ефективен интегриран мултидисциплинарен подход, който да осигури координация между отделните звена и стъпки по пътя на лечението и грижите за пациента. Достъпът до персонал с необходимите квалификации и умения, както и съвременно оборудване също следва да бъдат осигурени както в болниците, така и в доболничното лечение.

Важна част от плана е и фокусът върху специфични онкологични популации, включващ рак при децата, редки тумори и злокачествени тумори на хематопоетичната система.

Равният достъп до съвременна диагностика и лечение, както и осигуряването на палиативни и други немедицински грижи с цел повишаване качеството на живот са неразделна част от стратегията.

Устойчивостта на системата и предлагането на съвременни подходи за грижа за онкологичните пациенти е основата, върху която трябва да се надгражда и развива модерната онкология у нас. Това включва както проследяване на имплементирането на заложените в плана цели, така и контрол, отчетност и прозрачност.

Продължаващото обучение и развитието на здравните специалисти е от критична важност за поддържането на баланса в системата.

Изграждането на единна информационна система за проследяване и събиране на данни в онкологията е от съществено значение за мониториране на процесите, като получените данни ще могат да се използват за вземане на информирани решения от здравните власти и специалистите в онкологията.

Изследванията и иновациите в областта на онкологията ще подобрят разбирането за заболяването, намаляването на неговата тежест, подобряване на резултатите от лечението и качеството на живот на българските онкологични пациенти.

Превенцията на рака е един от най-рентабилните методи за неговия контрол. В голяма част от случаите раковите заболявания могат да бъдат предотвратени и ограничени, ако хората възприемат по-здравословен начин на живот с цел експозицията на канцерогени от рисковите фактори в жизнената и околната среда да бъде редуцирана. В тази връзка Европейският кодекс за борба с рака (ECAC), разработен въз основа на научни доказателства, предвижда конкретни действия относно 12 основни рискови фактора, които отделните лица могат да предприемат за предотвратяване и намаляване на експозицията на вредните влияния от тях. Тези конкретни действия, обаче, трябва да бъдат подкрепени от държавна политика и действия, като за тази цел настоящият Национален противораков план предвижда редица превантивни стратегии за ограничаване на консумацията на тютюн и алкохол, намаляване на заседналия начин на живот и допълнително насърчаване на здравословното хранене и поддържането на здравословно телесно тегло. Рисковете от рак, породени от инфекциозни агенти и излагане на канцерогени в околната среда и на работното място, също са залегнали в плана. За да се справим с неравенствата в здравеопазването в нашето общество, са предвидени и превантивни мерки, насочени към избрани уязвими групи.

Ранното откриване на рака е ключово за изхода от лечението и преживяемостта на пациента. Процесът се състои от два ключови компонента: образование за необходимостта от ранна диагностика и провеждане на скринингови програми. Залегналите мерки целят да обхванат максимален брой от популацията, изложена на риск от развитие на рак на дебелото черво, рак на млечната жлеза, рак на маточната шийка и рак на белия дроб, като едновременно с това се засили ролята на ОПЛ в скрининговия процес и активното информиране на обществото за ползите от тези програми.

Пациентите се нуждаят от навременен достъп до съвременни методи за диагностика и лечение, които да следват принципите на персонализираното здравеопазване, което ще допринесе за по-ефективната и бърза профилактика, диагностика и лечение на пациентите. Националният противораков план предвижда въвеждането на ефективен интегриран мултидисциплинарен подход, който да осигури координация между отделните звена и стъпки по пътя на лечението и грижите за пациента. Достъпът до персонал с необходимите квалификации и умения, както и съвременно оборудване също следва да бъдат осигурени както в болниците, така и в доболничното лечение.

Пациентите се нуждаят от навременен достъп до съвременни методи за диагностика и лечение, които да следват принципите на персонализираното здравеопазване, което ще допринесе за по-ефективната и бърза профилактика, диагностика и лечение на пациентите. Националният противораков план предвижда въвеждането на ефективен интегриран мултидисциплинарен подход, който да осигури координация между отделните звена и стъпки по пътя на лечението и грижите за пациента. Достъпът до персонал с необходимите квалификации и умения, както и съвременно оборудване също следва да бъдат осигурени както в болниците, така и в доболничното лечение.

Равният достъп до съвременна диагностика и лечение, както и осигуряването на палиативни и други немедицински грижи с цел повишаване качеството на живот са неразделна част от стратегията.

Важна част от плана е и фокусът върху специфични онкологични популации, включващ рак при децата, редки тумори и злокачествени тумори на хематопоетичната система.

Успешното прилагане на Националния противораков план ще подобри значително цялостния здравен статус на населението, което ще позволи на хората да учат, работят и участват по-дълго и ефективно в икономическия и социален живот. Изпълнението на този план ще изисква интензивно сътрудничество и съвместна работа с всички заинтересовани страни, чиито усилия имат потенциал да допринесат пряко или косвено за постигането на неговите всеобхватни цели.

Партньори

Проектът се реализира с подкрепата на:

Национален онкологичен алианс

Членове на Националния онкологичен алианс:

 

  1. Българско онкологично научно дружество (БОНД), представляващо и асоциираните си членове:
  • Образователна академия по онкология
  • Българска асоциация по медицинска онкология
  • Българско научно дружество по имуноонкология
  • Българска асоциация по дермато-онкология
  • Както и създаденият от БОНД и асоциираните членове Експертен съвет
  1. Български лекарски съюз (БЛС)
  2. Български фармацевтичен съюз (БФС)
  3. Български зъболекарски съюз (БЗС)
  4. Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ)
  5. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ)
  6. Българско научно дружество по фармация
  7. Българско сдружение по онкологична фармация
  8. Професионална организация на болничните фармацевти
  9. Българското медицинско сдружение по хематология
  1. Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология
  2. Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM)
  3. Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА)
  4. Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria)
  5. Национална пациентска организация (НПО)
  6. Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ)
  7. Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“
  8. Национален алианс на хора с редки болести
  9. Фондация „Искам бебе“
  10. Сдружение “Деца с онкохематологични заболявания”
  11. Сдружение „Въздух за здраве“
  12. Фондация „Лъчезар Цоцорков”
  13. Институт за здравно образование
  14. Сдружение „Избери България”
  15. Health Diplomacy Working Group
  16. Български Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина

Дълга версия

Всяка година милиони хора в Европа се сблъскват с диагнозата „рак“. За съжаление, не малка част от тях губят битката с него. Оказва се, че 40% от тези случаи могат да бъдат предотвратени.

Европа вече има план за борба с рака. Водещи специалисти работят усилено за неговото успешно въвеждане и в нашата държава. И докато експертите се грижат да ни осигурят достъп до съвременни програми за превенция, скрининг, диагностика, лечение и качество на живот, ние можем да се погрижим за себе си, като започенм да живеем по-здравословно.

Научи повече на www.oncologos.eu/zaedno

Кратка версия

Всяка година милиони хора в Европа се сблъскват с диагнозата „рак“. За съжаление, не малка част от тях губят битката с него. Оказва се, че 40% от тези случаи могат да бъдат предотвратени.

Научи повече на www.oncologos.eu/zaedno

Изображение

Можете да свалите изображението, като натиснете десен бутон върху него и изберете “Запази като…” (“Save image as…”). На мобилни устройства задръжте с пръст върху изображението, за да достигнете до опция за изтегляне.

Членове на Националния онкологичен алианс:

  1. Българско онкологично научно дружество (БОНД), представляващо и асоциираните си членове:
  • Образователна академия по онкология
  • Българска асоциация по медицинска онкология
  • Българско научно дружество по имуноонкология
  • Българска асоциация по дермато-онкология
  • Както и създаденият от БОНД и асоциираните членове Експертен съвет
  1. Български лекарски съюз (БЛС)
  2. Български фармацевтичен съюз (БФС)
  3. Български зъболекарски съюз (БЗС)
  4. Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ)
  5. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ)
  6. Българско научно дружество по фармация
  7. Българско сдружение по онкологична фармация
  8. Професионална организация на болничните фармацевти
  9. Българското медицинско сдружение по хематология
  1. Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология
  2. Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM)
  3. Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА)
  4. Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria)
  5. Национална пациентска организация (НПО)
  6. Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ)
  7. Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“
  8. Национален алианс на хора с редки болести
  9. Фондация „Искам бебе“
  10. Сдружение “Деца с онкохематологични заболявания”
  11. Сдружение „Въздух за здраве“
  12. Фондация „Лъчезар Цоцорков”
  13. Институт за здравно образование
  14. Сдружение „Избери България”
  15. Health Diplomacy Working Group
  16. Български Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина
  17. Биотехнологичен и здравен клъстер

Инструкции за вграждане в имейл подпис в Outlook

  1. Отворете своята Outlook поща.
  2. Кликнете върху бутона „Нов имейл“.
  3. Кликнете върху бутона „Подпис“:
  4. Кликнете върху бутона „Създай“, за да създадете нов подпис. Ако не искате да създавате нов подпис, можете просто да добавите изображението към настоящия си подпис.
  5. Копирайте изображението оттук (десен бутон върху него + „Copy image”/“Копирай изображение“; за мобилни устройства задръжте пръста си върху картинката):
  6. Поставете (paste) изображението в прозореца на подписа
  7. Кликнете върху бутона „ОК“.
  8. При изпращане на имейли можете да изберете кой от подписите си да използвате чрез малката стрелка до бутона „Подпис“.
  9. Благодарим за подкрепата!