Колоректалният карцином не е едно, а повече от 10 различни заболявания, обединени под общото наименование Рак на дебелото черво. От анатомична гледна точка дебелото черво се състои от различни части, всяка от които може да бъде засегната от онкологично заболяване със специфична хистологична характеристика.

Видът на туморите, стадият на заболяването, възрастта и придружаващите заболявания на пациентите са основните показатели, спрямо които се изготвя индивидуална терапевтична стратегия от специалистите.

Симптоми

Симптомите на колоректалния рак могат да бъдат:

Диария, запек или чувство, че изхождането е частично

Светло червена или много тъмна кръв в изпражненията

Промяна в изпражненията - стават по-тесни или по-тънки от обикновено

Дискомфорт в корема, като чести газове, подуване и болки

Загуба на тегло без определена причина

Анемия с дефицит на желязо

Постоянна умора

Тези симптоми  могат да са сигнал за други неонкологични заболявания. За да се постави диагноза за рак на дебело черво те трябва да възникнат внезапно и да са променливи. Както и при други онкологични заболявания, ако бъде открит в ранен стадий, ракът на дебелото черво може да бъде излекуван.  При наличие на един или повече от посочените симптоми е необходимо да се консултирате с гастроентеролог, който да назначи допълнителни изследвания.

Рискови фактори

Честотата на колоректалния рак варира за различните нации. Тези вариации се дължат както на специфики в националните регистри, статистическите данни, популационния генофонд, организацията на здравеопазването, така и на медицинската култура и начина на живот. В своята същност заболяването има генетична основа. Това не означава, че пациентите с колоректален рак винаги унаследяват заболяването. При сравнително малък процент от болните има наследствена предразположеност за рак, която увеличава риска за развитие на колоректален рак, но не предопределя появата му. При мнозинството от пациентите генетичните дефекти са десетки, дори стотици и се натрупват цял живот. В своята съвкупност генетичните мутации водят до злокачествена трансформация на клетките.

Полипите

са образувания по вътрешната повърхност на дебелото черво. Те могат да имат различна форма и големина. С времето (месеци, години) клетките по повърхността на полипите могат постепен- но да придобият характеристики, различни от тези на нормални- те клетки.

Злокачествената трансформация на тези клетки намира израз в тяхното неконтролируемо делене и развиването на способност за навлизане в стената на червото и разпространение в организма както на съседни на първичното огнище места, така и на далечни локализации чрез кръвообращението и лимфата.

Диагностика и скрининг

Най-пълна информация от диагностичните методи дава извършването на колоноскопия и вземането на биопсия от суспектни (подозрителни) лезии по вътрешната повърхност на дебелото черво, както и премахването на полипи и тяхното хистологично изследване.

Образните изследвания, каквито и да са те, имат уточняваща разпространението на заболяването роля. Те не могат да докажат категорично произхода на туморите или да конкретизират тяхната хистология, което има определящо значение за оформянето на индивидуален терапевтичен план за пациентите.

Изследването на туморни маркери единствено допълва процеса на диагностично доуточняване. От една страна, туморните маркери могат да се завишат и при неспецифични възпалителни процеси по хода на храносмилателния тракт. От друга страна, за част от болните те могат и да не са наднормени и да не са показателни за развитието на онкологично заболяване. В повечето случаи маркерите имат значение в контекста на динамичното им регулярно проследяване в хода на терапевтичния процес за оценка на терапевтичното повлияване.

Образните изследвания като ПЕТ-КТ скенер и компютърна томография позволяват на лекарите точно да локализират рака, както и да преценят дали има местастази в други части от тялото. 

Стадии

Лекарите използват диагностичните изследвания, за да определят стадия на болестта, съответно стадирането може да не е пълно докато не приключат всички изследвания. Информацията за стадия помага за изготвянето на лечебния план на пациента и за прогнозата на заболяването. Съществуват различни системи за стадиране за различните видове рак.

TNM система за стадиране

TNM системата е един от начините, който лекарите използват, за да опишат стадия на заболяването. Лекарите използват резултатите от диагностичните изследвания , за да отговорят на следните въпроси:

Тумор (Т) : Туморът нараснал ли е в стената на колона или ректума? Колко слоя на стената са засегнати?

Лимфни възели(N) : Засегнал ли е туморът лимфните възли? Ако е така, къде и в каква степен?

Метастази (M) : Метастазирал ли е ракът и в други части на тялото? Ако да, къде и в каква степен?

Резултатите се комбинирани, за да се определи стадия на рак на всеки пациент.

Съществуват 5 стадия: стадий 0 (нула) и стадии от I до IV. Стадият предоставя общ начин за описание на раковото заболяване, за да могат лекарите, работейки заедно да определят най-доброто лечение.

Тумор (Т)

Според TNM системата буквата Т плюс буква или номер от 0 до 4 се използва, за да се опише до колко първичният тумор  е прорастнал в стената на дебелото черво. Някои стадии са разделени на по-малки групи, което помагат да се опише тумора по-подробно.

Лечение

Oпределянето на стадия на заболяването се осъществява в повечето случаи след извършване на оперативна интервенция, хистологична оценка на отстранения тумор и лимфни възли и вземане предвид данните от образните изследвания за разпространението на заболяването в организма. Стадиите са номерирани от I до IV със съответни подстадии.

От значение за терапията и прогнозата е това колко дълбоко в стената на червото е прораснал туморът, засег- нал ли е органи в съседство, регионални или далечни лимфни възли и др. Ето защо отстраняване на лимфните възли по време на операция е от особено значение за вземането на най-адекватно решение за терапевтично поведение при тези болни.

Прилагането на химиотерапия и лъчелечение може да стане пред оперативно и следоперативно при съответните индикации за тези видове терапия.

При ректалните карциноми приложението на лъчете- рапия много често е част от комплексното лечение. За повлияване на метастатичните огнища в черния дроб, белите дробове и лимфните възли е възможно в определени случаи (когато те са единични, достатъчно големи и на достъпни за облъчване места) приложението на стереотактична радиохирургия – вид лъчелечение. Това лечение позволява концентрирано прилагане на големи фракции радиация върху прецизно дефинирана област. По този начин се постига щадене на нормалните струк- тури и тъкани около туморното огнище – например чер- нодробния и белодробния паренхим.

Системното противотуморно лекарствено лечение включва: химиотерапия, ендокринна терапия, таргетна (прицелна) терапия, Имуноонкологично лечение и някои други видове лекарства с протитуморно действие. 

Неоадювантна химиотерапия (предоперативна) – лечение, което служи за намаляване на туморния обем с цел по-добро провеждане на оперативно лечение или лъчева терапия. Тя спомага за намаляване риска от развитие на метастази (разсейки от поселили се в различни органи туморни клетки).  

Адювантна химиотерапия (профилактична) – лечение, което се извършва в определени стадии при някои видове тумори, за да се унищожат останалите след операцията единични клетки в организма, които могат да се поселят в определена локализация и след време да започнат активно да се делят, като формират метастази или повторно развитие на тумора в мястото на неговото първично развитие. Често при адювантното лечение към класическата химиотерапия се добавя и модерна таргетна (прицелна) терапия. Адювантно може да се приложи и хормонална (ендокринна) терапия.

Лечебна химиотерапия – има за цел забавяне и/или спиране на туморния растеж за различен интервал от време и е насочена към болни, чието заболяване не подлежи на излекуване, но може да се контролира за дълъг интервал – понякога за много години.

Съвременното лекарствено лечение на злокачествените тумори включва както класически цитотоксични и цитостатични лекарства (химиотерапия – противотуморни лекарства), така и лекарства от таргетната (прицелна) терапия, които поразяват избирателно определени мишени в туморните клетки, представляващи генетични мутации, доказани с генетични изследвания.

Свържете се с нас

Дълга версия

Всяка година милиони хора в Европа се сблъскват с диагнозата „рак“. За съжаление, не малка част от тях губят битката с него. Оказва се, че 40% от тези случаи могат да бъдат предотвратени.

Европа вече има план за борба с рака. Водещи специалисти работят усилено за неговото успешно въвеждане и в нашата държава. И докато експертите се грижат да ни осигурят достъп до съвременни програми за превенция, скрининг, диагностика, лечение и качество на живот, ние можем да се погрижим за себе си, като започенм да живеем по-здравословно.

Научи повече на www.oncologos.eu/zaedno

Кратка версия

Всяка година милиони хора в Европа се сблъскват с диагнозата „рак“. За съжаление, не малка част от тях губят битката с него. Оказва се, че 40% от тези случаи могат да бъдат предотвратени.

Научи повече на www.oncologos.eu/zaedno

Изображение

Можете да свалите изображението, като натиснете десен бутон върху него и изберете “Запази като…” (“Save image as…”). На мобилни устройства задръжте с пръст върху изображението, за да достигнете до опция за изтегляне.

Членове на Националния онкологичен алианс:

  1. Българско онкологично научно дружество (БОНД), представляващо и асоциираните си членове:
  • Образователна академия по онкология
  • Българска асоциация по медицинска онкология
  • Българско научно дружество по имуноонкология
  • Българска асоциация по дермато-онкология
  • Както и създаденият от БОНД и асоциираните членове Експертен съвет
  1. Български лекарски съюз (БЛС)
  2. Български фармацевтичен съюз (БФС)
  3. Български зъболекарски съюз (БЗС)
  4. Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ)
  5. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ)
  6. Българско научно дружество по фармация
  7. Българско сдружение по онкологична фармация
  8. Професионална организация на болничните фармацевти
  9. Българското медицинско сдружение по хематология
  1. Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология
  2. Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM)
  3. Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА)
  4. Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria)
  5. Национална пациентска организация (НПО)
  6. Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ)
  7. Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“
  8. Национален алианс на хора с редки болести
  9. Фондация „Искам бебе“
  10. Сдружение “Деца с онкохематологични заболявания”
  11. Сдружение „Въздух за здраве“
  12. Фондация „Лъчезар Цоцорков”
  13. Институт за здравно образование
  14. Сдружение „Избери България”
  15. Health Diplomacy Working Group
  16. Български Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина
  17. Биотехнологичен и здравен клъстер

Инструкции за вграждане в имейл подпис в Outlook

  1. Отворете своята Outlook поща.
  2. Кликнете върху бутона „Нов имейл“.
  3. Кликнете върху бутона „Подпис“:
  4. Кликнете върху бутона „Създай“, за да създадете нов подпис. Ако не искате да създавате нов подпис, можете просто да добавите изображението към настоящия си подпис.
  5. Копирайте изображението оттук (десен бутон върху него + „Copy image”/“Копирай изображение“; за мобилни устройства задръжте пръста си върху картинката):
  6. Поставете (paste) изображението в прозореца на подписа
  7. Кликнете върху бутона „ОК“.
  8. При изпращане на имейли можете да изберете кой от подписите си да използвате чрез малката стрелка до бутона „Подпис“.
  9. Благодарим за подкрепата!