Уважаеми колеги,

В качеството си на председател на Българското онкологично научно дружество (БОНД), се обръщам към цялата лекарска колегия и по-специално към медицинските онколози с настоящата официална позиция на Дружеството.

Целта е да се привлече вниманието към един от най-сериозните и нарастващи онкологични проблеми в глобален и национален мащаб – колоректалния карцином (КРК) при пациенти ПОД 50-годишна възраст, както и да се очертаят необходимите стратегически и терапевтични действия в България.

 

Епидемиологични тенденции и промяна в профила на заболяването

Съгласно последните данни на Американското онкологично дружество (American Cancer Society), КРК вече е водещата причина за смърт, свързана с онкологично заболяване, при мъже и жени под 50 години в Съединените американски щати. Тази статистика представлява съществена и тревожна промяна в традиционната епидемиология на заболяването.

Наблюдава се устойчиво нарастване на честотата на КРК във възрастовата група 20-49 години, като най-изразено е увеличението на дисталните локализации, включително ректалния карцином. За разлика от това, при пациентите над 65-годишна възраст се отчита спад в честотата и смъртността, което пряко корелира с прилагането на системни и добре организирани скринингови програми.

Клиничният опит и наличните научни данни показват, че КРК при младите пациенти често се характеризира с:

  • късно поставяне на диагнозата поради честа липса на подозрение за болестта;
  • по-напреднал стадий към момента на откриване;
  • по-агресивно биологично поведение;
  • по-висок риск от рецидив и метастазиране, включително при пациенти с благоприятни хистопатологични и прогностични характеристики!

Особено обезпокоителен е фактът, че значителна част от тези пациенти нямат наследствени синдроми или класически рискови фактори, което допълнително подчертава необходимостта от системен, а не селективен диагностичен подход.

 

В отговор на тези тенденции, водещите международни онкологични организации формулират ясни насоки:

ESMO (European Society for Medical Oncology) подчертава необходимостта от ранна диагностика и препоръчва внимателна оценка за адювантна системна терапия при млади пациенти с КРК, включително при ранни стадии.

NCCN (National Comprehensive Cancer Network) актуализира клиничните си ръководства, като акцентира върху по-ниска възраст за започване на скрининг и индивидуализиран подход към адювантното лечение при млади пациенти.

ASCO (American Society of Clinical Oncology) обръща специално внимание на биологичните особености на ранно възникващия КРК и необходимостта от проактивна терапевтична стратегия с цел намаляване на смъртността.

Инициативи като Проект Cure CRC демонстрират ефективността на интегриран подход, съчетаващ скрининг, иновативни изследвания и оптимизирано и активно системно адювантно лечение.

 

Позиция на БОНД относно ситуацията в България

Българското онкологично научно дружество счита за изключително тревожен факта, че в България липсва организирана национална скринингова програма за КРК.

Това поставя страната ни в неблагоприятна позиция и води до:

  • диагностициране в по-късни стадии;
  • ограничени терапевтични възможности;
  • повишена смъртност, особено сред пациенти ПОД 50-годишна възраст.

БОНД категорично заявява, че скринингът за КРК следва да бъде въведен като национална здравна политика, с ясно дефинирани алгоритми, устойчиво финансиране и активна ангажираност на първичната медицинска помощ, личните лекари, гастроентеролозите и хирурзите.

 

Терапевтична стратегия при млади пациенти с КРК

Паралелно със скрининга, БОНД счита за необходимо преосмисляне на терапевтичната стратегия при вече диагностицираните млади пациенти под 50 г.

Натрупаните данни и международният опит показват, че дори при ранни стадии и благоприятни прогностични белези, рискът от рецидив при пациенти под 50 години остава голям.

 

След проведено оперативно лечение:

  • при ректален карцином – (обикновено след неоадювантна  лъчехимиотерапия);
  • при карцином на дебелото черво – след радикална хирургична интервенция,

адювантната химиотерапия следва да бъде активно обсъждана и прилагана при всички пациенти без противопоказания, включително и в най-ранните стадии!

Този подход е в съответствие с препоръките на ESMO, NCCN и ASCO и цели максимално редуциране на риска от тласък на болестта и  смърт от рак.

 

Колоректалният карцином при млади пациенти представлява нарастващо онкологично предизвикателство, което изисква незабавни, координирани и национално ангажирани действия.

Скринингът за КРК трябва да бъде стратегически приоритет за България, но той следва да бъде допълнен от проактивна адювантна терапевтична политика при младите пациенти. 

Само чрез такъв интегриран подход можем реално да постигнем намаляване на смъртността от КРК и да се доближим до международните стандарти на онкологична грижа.

 

Проф. д-р Асен Дудов,

Председател на Българското онкологично научно дружество (БОНД)

Bulgarian Cancer Scientific Society

Членове на Националния онкологичен алианс:

  1. Българско онкологично научно дружество (БОНД), представляващо и асоциираните си членове:
  • Образователна академия по онкология
  • Българска асоциация по медицинска онкология
  • Българско научно дружество по имуноонкология
  • Българска асоциация по дермато-онкология
  • Както и създаденият от БОНД и асоциираните членове Експертен съвет
  1. Български лекарски съюз (БЛС)
  2. Български фармацевтичен съюз (БФС)
  3. Български зъболекарски съюз (БЗС)
  4. Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ)
  5. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ)
  6. Българско научно дружество по фармация
  7. Българско сдружение по онкологична фармация
  8. Професионална организация на болничните фармацевти
  9. Българското медицинско сдружение по хематология
  1. Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология
  2. Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM)
  3. Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА)
  4. Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria)
  5. Национална пациентска организация (НПО)
  6. Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ)
  7. Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“
  8. Национален алианс на хора с редки болести
  9. Фондация „Искам бебе“
  10. Сдружение “Деца с онкохематологични заболявания”
  11. Сдружение „Въздух за здраве“
  12. Фондация „Лъчезар Цоцорков”
  13. Институт за здравно образование
  14. Сдружение „Избери България”
  15. Health Diplomacy Working Group
  16. Български Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина
  17. Биотехнологичен и здравен клъстер

Инструкции за вграждане в имейл подпис в Outlook

  1. Отворете своята Outlook поща.
  2. Кликнете върху бутона „Нов имейл“.
  3. Кликнете върху бутона „Подпис“:
  4. Кликнете върху бутона „Създай“, за да създадете нов подпис. Ако не искате да създавате нов подпис, можете просто да добавите изображението към настоящия си подпис.
  5. Копирайте изображението оттук (десен бутон върху него + „Copy image”/“Копирай изображение“; за мобилни устройства задръжте пръста си върху картинката):
  6. Поставете (paste) изображението в прозореца на подписа
  7. Кликнете върху бутона „ОК“.
  8. При изпращане на имейли можете да изберете кой от подписите си да използвате чрез малката стрелка до бутона „Подпис“.
  9. Благодарим за подкрепата!