Интервю с проф. д-р Асен Дудов за Clinica.bg

 

Проф. Дудов, проектът за антираков план съгласуван ли е с МЗ и онкологичната гилдия в страната, какво е мнението им?

Проектът е съгласуван, разписан и продължава да се разписва и допълва съвместно със специално създадената за целта експертна група към Министерство на здравеопазването. Сред членовете на работната група са водещи специалисти в областта в страната. Зад проекта стоят усилията също така на редица експерти от Националния онкологичен алианс. Алиансът е политически и икономически неутрален субект, включващ 26 научни, съсловни, пациентски и други неправителствени организации. Беше създаден в началото на годината именно с цел ефективното въвеждане на Европейския план за борба с рака в страната.

Колко средства ще са нужни, за да се реализира плана?

Финансовата рамка на плана е нещо, което сме предвидили като последваща стъпка. Нашата цел сега е да финализираме документа, който ще ни даде рамка и възможност за по-нататъшно планиране на отделните активности в конкретика.

Какъв измерим резултат ще се очаква да се постигне след реализиране на плана като качество – например намаляване на смъртността от онкологични заболявания в страната с какъв процент?

След финализирането и приемането на плана ще се пристъпи към разписване на конкретни отделни проекти и активности, като в тях вече ще бъдат заложени определени цели и индикатори, по които ще съдим за техния успех. Разбира се, намаляването на смъртността от онкологичните заболявания е ключова, стратегическа цел, но тя ще бъде проявление на сбора от резултатите на множество отделни активности и усилия в рамките на следващите 10 години.

Защо проектът ще се ръководи от един център, формиран от 4 лечебни заведения, а не от институция, като МЗ, например?

Планът не предижда проектът да се ръководи от един център. В работния вариант на плана е заложен примерен проект за национален всеобвхватен център, но той представлява само идея – пример за подобна структура спрямо изискванията, посочени в насоките на Европейската комисия. Всяка държава може да има един или няколко подобни центъра, като тяхната идея е да дадат възможност за ефективно предоставяне на комплексни онкологични грижи на съвременно ниво за пациентите на съответната държава.

Националният всеобхватен раков център е заложено да се изгради от Аджибадем Сити клиник, ВМА, “Александровска” и “Вита”? На какъв принцип бяха избрани тези ЛЗ?

Горепосочените лечебни заведения не са избрани, а посочени като част предварителен работен вариант на плана с цел обсъждане на примерен проект за подобен всеобхватен център, който в крайна сметка няма да бъде заложен дефинитивно и в този детайл във финалната версия на документа. Всеки национален всеобхватен център и включените в него структури следва да отговарят на определени критерии и изисквания спрямо европейските препоръки. Тепърва предстои детайлно разработване на отделен план по този проект, който ще бъде дискутиран допълнително с цел изясняване на необходимите стъпки и критерии при избора на лечебни заведения и структури, които да бъдат част от него.

Колко регионални ракови  центъра трябва да има и кои ще са те?

На този въпрос ще можем да си отговорим, след като бъде финализиран и приет планът и влезем в конкретика по отношение на необходимия ресурс за реализирането на отделните активности, заложени в него.

На каква стойност ще се допуска да бъдат инвестициите за изграждането на един такъв център на национално или регионално ниво?

Това отново е обект на последващи дискусии и детайлно планиране след финализирането и приемането на плана.

Как ще се осигурява комплесността на лечение, кой ще отговаря за това тя да е налице?

Комплексният подход в онкологичните грижи е сред ключовите приоритети не само на националния противораков план, но и на европейския такъв. Иска ни се да можем да предложим на българските граждани ниво на грижи, съизмеримо с водещите държави в Европейския съюз. За съжаление това е и една от най-трудните задачи, на която няма конкретен отговор и единично общовалидно решение. Разбира се, ще се опитаме да се доближим максимално до целта чрез последователни дейстия по отделните инициативи, заложени в плана, и разбира се, чрез изграждането на механизъм за тяхното ефективно изпълнение и проследяване.

Каква е разликата в пътя на пациента, разписан в проекта на плана и сегашното състояние на нещата? Кой и как ще гарантира комплекност на лечението, след като отново се допуска сключване на договори между болници за осигуряване на терапия, както и право за провеждане на терапия без да е налице МДЕ?

За съжаление пътят на пациента в България в момента не е особено структуриран. Макар и да разполагаме със съвременни методи за диагностика и лечение, реално не всички граждани имат достъп до тях или той е силно затруднен. Неравномерното разпределение на специалисти и апаратура в страната води до неравен достъп до качествени онкологични грижи. Чрез планираните активности в националния противораков план се надяваме да променим тази действителност и да осигурим комплексно лечение за всички нуждаещи се.

Защо се предвижда диспансеризация да се прави само от КОЦ-ове?

Това е един от обсъжданите варианти, но съвсем не е финален. Както останалите активности, залегнали в плана, тази също ще бъде допълнително дискутирана и по-внимателно формулирана след приемането на плана и подреждането на отделните приоритети по него.

Доколко реалистично е да говорим за създаването на комплексност на лечението, след като болниците, които се занимават с някаква част от активното лечение – лекарствено и/или лъче, постоянно се увеличават? Не трябва ли броят на тези структури да се съобрази с реалните потребности на пациентите?

Всички онкологични дейности следва да са съобразени с реалните потребности на пациентите, на здравните специалисти и на здравната система като цяло. И ако досега процесите не са били достатъчно добре структурирани, то с приемането на националния противораков план очакваме това да се промени и да има ясни стъпки и правила, които да се следват, така че да можем да осигурим адекватно и равномерно покритие и предоставяне на съвременни онкологични грижи за всички граждани.

Има ли предвидено финансиране за частта с осигуряване на палиативни грижи и скрининг в страната, както и на каква стойност ще е то?

Финансовите параметри по тези проекти ще бъдат изчистени на последващ етап, след като планът бъде финализиран и официално приет. Всяка от активностите ще бъде разписана подробно с приложен бюджет и очаквани източници на финансиране.

Кой ще финансира дейността по палиативни грижи, за д а бъде тя трайно осигурена?

Към момента анализираме различни възможности за финансиране – както по линия на европейските програми, така и по линия на държавния бюджет. След като бъдат определени водещите проекти по всеки един от приоритетите и след като се види общата инвестиция зад тях, ще може да се направи конкретно планиране за финансирането на всяка от инициативите.

Кои са лечебните заведения, където ще се съсредоточат центровете за ранна диагностика?

На този етап е рано да се горови за конкретни лечебни заведения. Целта ни с този план е да предложим рамка и да очертаем необходимите действия на генерално ниво. В конкретика ще се навлезе след стартиране на част от дейностите по плана и детайлно анализиране на потребности и възможности.

От плана не става ясно дали ще се изгради национален раков регистър, ще има ли такъв? Ако да, кой ще предоставя данни в него? Ако не, защо?

Разбира се, планът предвижда изграждането или по-скоро надграждането на националния раков регистър. Може би това не е видно в работната версия на документа, цитирана в материала, но със сигурност ще фигурира във финалната такава. Що се отнася до данните, тук идеята е да се създаде възможност и среда, в която по сравнително лесен начин и в реално време да получаваме достъп до данни както от различни ключови държавни здравни структури, така и на ниво лечебни заведения, лаборатории и т.н.