Проф. д-р Асен Дудов, дм, пред Труд News

 

– Проф. Дудов, какви са „скритите“ симптоми, които могат да подскажат на човек, че има проблем с белия дроб?

– Ако говорим изобщо за заболявания на белия дроб, мисля че общата симптоматика, като кашлица, промени в гласа, задух, пробождания, са задължителни симптоми, които трябва да заведат един човек на лекар. Ако говорим конкретно за рака на белия дроб, за съжаление, той се развива много тихомълком, без да дава ясна симптоматика, а когато вече симптомите са налични, има я болката и кашлицата, то има напреднал стадий.

Между другото ще отворя една скоба, която е много болезнена за мен. В обучението по медицина в България студентите не изучават онкология. Това е абсурдно, но е факт. Малкото онкология, която се изучава, най-често е свързана неверни или безсмислени факти, като това, че за рака на белия дроб, може да се види като информация, че има кръвохрак или наличие на болка и т.н. Щом има кръвохрак, то човек и без да учи медицина, ще разбере, че нещата са сериозни. Това вече са късни симптоми, може би са били важни за преди 50 години. Но ние се намираме във време, когато всичките тези неща са абсолютно на заден план.

 

– Кой са рисковите групи?

– Хората, които са в риск да се разболеят от рак на белия дроб, са тези, които имат някой близък роднина по пряка линия (майка, баща, брат, сестра), който е бил болен от този вид рак. Другата рискова група са пушачите, независимо дали пушат цигари с класическо горене или със загряване. Така или иначе се поглъщат достатъчно токсични вещества. Измерването е в пакет на ден, т.е., нарича се „пакетогодини“, ако човек пуши по един пакет на ден през годината, след определен брой години, рискът вече е налице, дори, ако се спре тютюнопушенето. Преди време се смяташе, че може би, ако минат 5 или 10 години след спиране на цигарите, рискът изчезва. Няма такова нещо, човек може да поизчисти малко катрана и натрупаните отпадни продукти, но в никакъв случай не може да намали вече достигнатия риск от рак. Може да намали единствено порастването на този риск, ако продължи да пуши, но няма как рискът да изчезне. Който е пушил, трябва да има предвид, че влиза в групата на рисковите пациенти.

Единственото, което може да направи, е да проведе едно изследване, което се нарича нискодозова компютърна томография (НДКТ) или на по-достъпен за хората език – това е извършване на скенер с контраст в ниска доза на облъчването (даже е по-ниска отколкото една рентгенова снимка). Това  позволява получаването на огромна по обем информация, тъй като една рентгенова снимка може да покаже голям процес и промени. Разбира се, тя не трябва да се пренебрегва, но отдавна вече не може да служи за отхвърлянето на много ранен хипотетичен карцином (рак) на белия дроб, който все още не дава симптоми и е благодатен за лечение, защото може да се премахне напълно и това да стане с минимални травми за пациента.

 

– При скрининг, поето ли е изследването със скенер от здравната каса?

– За съжаление не и това е една от големите ни битки.

 

– Каква е цената на такъв вид изследване?

– Ако една конвенционална, компютърна томография (скенер) е някъде към 300-400 лв., дори с голямо количество контраст, то нискодозовият такъв не може да е по-скъп. При хора, при които вече има поставена диагноза, това изследване със скенер, се покрива от здравната каса, но, когато става дума са скрининг, профилактика, изследването не се поема от НЗК.

 

– Има ли пациенти, които не са пушачи и пак биват диагностицирани с рак на белия дроб?

– Карциномът на белия дроб е изключително честа болест в съвременното индустриално общество. Преди по-малко от век е бил в сферата на т.нар. „редки болести“. Колкото повече напредва и се развива Западния свят, толкова по-често диагностицирана става болестта, разбира се и при непушачи. Какви са причините, може да се гадае, като това вероятно се дължи на непрекъснатата химизация на бита, промяната в хранителния режим, в самите вещества, които приемаме като храна с различни консерванти и съставки. Едва ли всичко това води до онкологичен риск, но все пак на тези географски ширини, с течение на хилядолетия, нашите предшественици са култивирали определена генетична структура на нашия организъм. Външни фактори, като изгорели газове, химическо замърсяване на въздуха, малки частици, стабилизатори в храната, ароматизатори и др., водят до нестабилност на генома и се получава т.нар. „спонтанни генетично мутации“, които водят, както до рак на белия дроб, без човек да е бил пушач, така и до различни други видове рак, които понякога са най-неочаквани в дадени фамилии.

 

– Обяснете, какво представлява ПЕТ скенерът?

– ПЕТ скенерът е изследване, на ниво метаболизъм, т.е., обмяна на веществата. При него най-често се инжектира радиоактивна захар и трябва задължително да има доказано онкологично заболяване. Това не е просто един по-хубав скенер. Той е безценен тогава, когато проследяваме лечебния ефект или когато трябва да намерим едно разпространение на болестта (разсейки), което е невидимо за останалите методи, изследвания.

 

– Научи ли се българинът да проследява състоянието си преди нещо да го е заболяло?

– Честно казано – трудна работа. Българинът се гордее, когато казва, че нещо го боли от година, но не е ходил на лекар. Това не е героизъм, а глупост, защото, когато станат по-сериозни оплакванията, то вече възможностите за повлияване са много малки и по-трудни, като поносимост за пациента, защото става по-агресивно самото лечение.

 

– Оправдавате ли това с факта, че има пациенти, които изпитва страх от научаване на “лош” резултат?

– Това не е логика да оставиш едно нещо да се развива в теб, защото те е страх да знаеш, че го има, когато то може да се излекува. За съжаление, от една страна, сме малко небрежни към здравето си, от друга – нямаме навика, а от трета – трябва да има някакво регламентиране на задължителни процедури.

 

– Каква е разликата, когато болният е в първи-втори стадий от заболяването и тогава, когато е диагностициран с трети и четвърти?

– Когато открием един малък карцином, който може да под 1 см., трябва да му дадем някакво време да порасне, за да може различните методи на изследване да го хванат. Той може лесно и с най-малко травми за пациента да се премахне. Често пъти дори може да не се наложи друго лечение. Ракът на белия дроб не е една болест, а са няколко различни вида на рак – недребноклетъчен и дребноклетъчен е основното подразделяне. Отделно недребноклетъчният се разделя на едроклетъчен, плоскоклетъчен, аденокарцином и др. Дребноклетъчният карцином изисква и допълване на лечението с химиотерапия.

За съжаление, при болните, преобладават трети и четвърти стадий. Тук пътят на пациента, освен оперативно лечение, в по-напредналите стадии, когато вече е късно за операция, обикновено е свързан с биологично лечение, заради което се правят генетичните изследвания, за да се види дали е подходящ пациентът за биологично изследване. После, спрямо тези генетични аномалии, наречени биомаркери, може като допълващо лечение да се използва лъчева терапия. Понякога, когато туморът е голям и се е разраснал в околни органи и тъкани, много сполучливо може да се проведе съчетаване на химио и лъче лечение, което изисква пациентът да е в по-добро общо състояние – да няма далечно метастазиране, а само локално развитие на процеса.

 

– Къде се намираме ние спрямо световния фармацевтичен пазар относно лекарствата за онкоболни?

– Има най-съвременните лечения, но, за да могат те да работят, трябва и най-съввременна диагностика. Това са лекарства, които могат да се прилагат само след много прецезирано генетично изследване, което да покаже кое от тях, при индивидуалния пациент, би могло да се приложи. Те няма как да се прилагат „на сляпо“, не само защото биха могли да навредят на пациента, но и защото няма да имат лечебен ефект. Важно е материалът, който се вземе от тумора, да отиде по правилен начин при правилните хора, които да поставят правилната генетична и хистопатологична диагноза. Имаме прекрасна Национална генетична лаборатория (в сградата на „Майчин дом“) с необходимото оборудване. Лабораторията е едно от звената, с които трябва да се гордеем.

 

– Забелязвате ли тенденцията, че повечето онкоболни отиват на лечение и операция в чужбина, основно в Турция. Защо?

 

– Не повечето, но някои – да. Разбирам, че някои от тях са разочаровани от системата, а на други не може да им се обясни достатъчно ясно. За съжаление онколозите са малко и нямат време за безкрайни разговори. Те дават решението, което често пъти е правилно, но един човек, който има тази тежка диагноза, която понякога и чисто психологически променя хората, иска повече обяснение. Не винаги чува това, което му е казано от първия път. За съжаление, някои от пациентите имат много малки възможности за повлияване и това трябва да им се обясни ясно и точно още в самото начало на тяхното лечение. Те смятат, че, ако отидат някъде другаде изходът ще бъде различен или ще се направи нещо повече. Понякога отиват в чужбина за безумни неща, като ПЕТ скенер, който тук е много достъпен и се покрива от здравната каса при диагностициран онкоболен. Ходи се също и за взимане на биопсия  или пък за елементарни операции на гърдите, а това струва много пари. Лошото е, че понякога не отиват и на правилните места и се правят операции, които не са онкологично издържани. Когато се върнат тук, трябва да се ре-оперират.

 

– Понякога, с такива действия, човек не губи ли много време (а и пари), което е от изключително важно значение за едно онкозаболяване?

– Категорично да, но всеки има личен избор. Човек не е пълен господар на съдбата си, но в голяма степен е. Пациентът трябва да се довери на лекарите си и да бъде по-балансиран в преценките си и добре информиран. Тогава, когато е добре информиран, дори и малко да се полута и да има повече вълнения, той успява да намери правилен път. Моят съвет е всеки, който има доказано раково заболяване или пък съмнение за такова, да отиде в най-близката онкология. Там, колкото и да чака, ще е няколко дни, докато се изгради някакъв алгоритъм на лечебно поведение.