Интервю с проф. д-р Асен Дудов за Economic.bg

Проф. д-р Асен Дудов е медицински директор на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост“ и началник на Клиниката по медицинска онкология. Председател е на Българското онкологично научно дружество. Има значителен опит в диагностиката и системната лекарствена терапия на солидните тумори: рак на млечната жлеза, тумори на храносмилателния тракт, рак на простата, бъбрека и други. Проф. Дудов е с две висши образования: хуманна медицина и здравен мениджмънт. Придобил е три клинични специалности: вътрешни болести, онкология и клинична фармакология.

Проф. Дудов, пандемията обърна внимание, че здравето е най-голямото ни богатство, но промени ли се като цяло личната отговорност към здравето?

Дори и на места по света да се наблюдава повишено внимание към превенцията и поддържането на здравословен начин на живот, в нашата страна, за съжаление, все още преобладават хората, които не приемат достатъчно сериозно своите здравни проблеми.

Всеки работодател има нужда от здрави работници и служители. Какъв е краткият ви съвет -как да се създава по-здравословна работна среда?

Бих посъветвал всеки работодател да инвестира в създаването на здравословна работна среда чрез предоставяне на възможности за физическа активност, здравословно хранене и програми за управление на стреса. Разбира се, важно е да се осигурят и адекватни условия за почивка и възстановяване.

Каква е препоръката ви към работодателите, за да имат здрави хора и здрави екипи?

Освен инвестициите в работната среда, не по-малко важно е работодателят да насърчава грижата за здравето и сам да демонстрира проактивно отношение в тази посока. Всяка професия е различна и не всеки може да си осигури добър баланс между работата и личния живот, но когато работодателят проявява разбиране към своите служители и допринася за това те да се чувстват спокойни и ценени на работното място, това със сигурност допринася за тяхното благосъстояние.

Как да намаляваме стреса, който днес е силно токсичен фактор?

Ежедневието ни е такова, че стресът е неизбежен и е навсякъде около нас. Важно е да се научим да го разпознаваме и управляваме, доколкото е възможно. Доказано е, че физическата активност и смехът помагат за намаляване нивата на стреса. Всеки, обаче, трябва да намери своя начин. За едни това е разхода или тичане в парка, за други медитация, за трети четене на книга, а за четвърти – излизане с приятели.

Вашето обяснение – защо онкологичните заболявания завземат все по-голяма територия?

Онкологичните заболявания се увеличават поради множество фактори, включително застаряване на населението, нездравословен начин на живот и екологични влияния. Значителен принос имат и генетичните фактори. Живеейки по-дълго, в Европа имаме възможност да се сблъскаме с редица заболявания, присъщи за остаряването на организма.

Какво сочи статистиката за ЕС и за България по отношение на раковите заболявания? Кои органи са най-уязвими и кои според вас са най-честите причини точно тези органи да боледуват?

Ракът на белия дроб, колоректалният карцином, ракът на простатата и ракът на гърдата заемат челни позиции по заболеваемост и смъртност от рак в страната. Най-честите причини точно тези органи да боледуват са свързани с тютюнопушене, нездравословно хранене и повишена консумация на алкохол, както и липса на редовни прегледи и изследвания.

Оказва се, че мъжете са в по-голям риск, тъй като голяма част от тях подценяват не само ранните, а дори някои от по-късните симптоми и се обръщат към уролог с напреднало заболяване. Как да променим тези нагласи?

За да променим нагласите на мъжете към здравето, е необходимо да увеличим информираността чрез кампании и инициативи, които целят да насърчат мъжете да посещават лекар редовно и да не пренебрегват симптомите.

Колкото по-рано – толкова по-добре, но как проблемът да се улови навреме?

На първо място е изключително важно хората да се подлагат на редовни медицински прегледи. Скрининговите програми за различни видове рак могат да открият заболяването на ранен етап, когато лечението е по-вероятно да бъде успешно. За съжаление, нямаме такива работещи национални програми в истинския смисъл на думата и хората следва да бъдат достатъчно проактивни и отговорни към собственото си здраве.

Вашият професионален съвет към мъжете? И към онези, които са преминали отвъд границата на доброто мъжко здраве?

PSA (простатно-специфичен антиген) е маркер, който показва дали някой пациент би могъл да има онкологично заболяване, касаещо простатата. Изследването му представлява вземане на венозна кръв и отнема буквално 2 минути. Мисля, че това е най-малкото, което един мъж над 45 г. може да прави за себе си веднъж годишно.

Кой е в най-голям риск от онкологични заболявания? Каква превенция препоръчвате?

Хората с наследствена предразположеност, тези с нездравословен начин на живот или работещи във вредни условия са в по-голям риск. Препоръчвам редовни прегледи, спазване на здравословен режим и по възможност избягване на рискови фактори.

За де не се превърне диагнозата в присъда?

Ранната диагностика ни дава възможност да лекуваме заболяването по-рано, когато имаме и по-голям шанс да се преборим с него. Това отново ни връща към важността на редовните прегледи и изследвания, за да се хващат заболяванията навреме.

Има хора в малки и отдалечени населени места, с ниски доходи – какво да се направи за тези хора, каква да е грижата за тях?

В момента съвременните методи за диагностика и лечение, както и качествените специалисти са неравномерно разпределени в страната. Необходими си публични инвестиции и реформи, за да се осигури равен достъп до съвременна онкологична грижа за всички.

И ако целият ви опит от срещите с вашите пациенти трябва да изкристализира само в едно изречение, какво ще е то?

Здравето е най-ценното, което имаме, и не бива да се отлага грижата за него.