Интервю с проф. д-р Асен Дудов за Bulgaria ON AIR

Важна и актуална остава темата за превенцията и лечението на рака на гърдата.

“Осем от десет пациенти са напълно здрави, но българският манталитет не позволява те да застанат с лицата си, с думите си. В 8 случая може да се излекува напълно. Подобна е ситуацията с рака на млечната жлеза. Около 30% от всички пациентки, които се диагностицират с рак, е именно на млечната жлеза и прогнозата в ранните стадии е отлична, защото позволява почти неусетно жената да премине през болестта и да излезе напълно здрава”, заяви онкологът проф. Асен Дудов в “България сутрин”.

Нашето здраве е въпрос на наша инициатива и всеки от нас трябва да отдели време да се изследва, категоричен е той.

Трябват профилактични прегледи, които са под формата на скрининг, но не съществуват в България. Не съществуват и останалите два и половина вида скрининг, когато става въпрос за рак – това е ракът на маточната шийка и ракът на простата. Профилактичните прегледи не са скрининг. Скринингът е определена възрастова група, когато всички здрави жени в една държава трябва да бъдат прегледани през фиксирани периоди по определен начин и тези резултати да бъдат обобщени и да се вземат нужните мерки. Въпреки голямата ни борба не се случи през последните десетилетия”, допълни проф. Дудов за Bulgaria ON AIR.

По думите му е препоръчителна мамографията при изследване за налично заболяване.

“Възрастта се казва 45 години, но е желателно жените около 40-годишна възраст да започнат ежегодните си проследявания и те да бъдат с мамография. На територията на ЕС ехографските изследвания са много недостоверни. Има и друга група жени, които имат обремененост, защото имат близки със заболяването. Те са с по-висок риск и е хубаво тяхното изследване да става и с магнитен резонанс. Апаратите имат минимално облъчване”, коментира гостът.

Веднъж годишно е добре жените да отидат и направят качествено лечение, посочи проф. Дудов.

 

Той посочи, че ранните стадии водят до пълно излекуване, което няма да наложи по-тежки методи като химиотерапия, лъчелечение и тежки оперативни интервенции.

“Ако някоя жена не може да прецени доколко тъканта на нейната гърда е плътна, хубаво е да отиде при онколог, за да получи съвети как да се проследява. Всяко напипване на гърдата не е непременно бучка. Може да е уплътнение. Българската онкология работи на световно ниво. Имаме иновативни терапии, които дават възможност дори на пациентките с напреднало заболяване дългогодишен контрол върху болестта с продължителен начин на живот”, коментира проф. Дудов.

Гледайте видеото с целия разговор:

Членове на Националния онкологичен алианс:

  1. Българско онкологично научно дружество (БОНД), представляващо и асоциираните си членове:
  • Образователна академия по онкология
  • Българска асоциация по медицинска онкология
  • Българско научно дружество по имуноонкология
  • Българска асоциация по дермато-онкология
  • Както и създаденият от БОНД и асоциираните членове Експертен съвет
  1. Български лекарски съюз (БЛС)
  2. Български фармацевтичен съюз (БФС)
  3. Български зъболекарски съюз (БЗС)
  4. Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ)
  5. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ)
  6. Българско научно дружество по фармация
  7. Българско сдружение по онкологична фармация
  8. Професионална организация на болничните фармацевти
  9. Българското медицинско сдружение по хематология
  1. Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология
  2. Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM)
  3. Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА)
  4. Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria)
  5. Национална пациентска организация (НПО)
  6. Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ)
  7. Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“
  8. Национален алианс на хора с редки болести
  9. Фондация „Искам бебе“
  10. Сдружение “Деца с онкохематологични заболявания”
  11. Сдружение „Въздух за здраве“
  12. Фондация „Лъчезар Цоцорков”
  13. Институт за здравно образование
  14. Сдружение „Избери България”
  15. Health Diplomacy Working Group
  16. Български Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина
  17. Биотехнологичен и здравен клъстер

Инструкции за вграждане в имейл подпис в Outlook

  1. Отворете своята Outlook поща.
  2. Кликнете върху бутона „Нов имейл“.
  3. Кликнете върху бутона „Подпис“:
  4. Кликнете върху бутона „Създай“, за да създадете нов подпис. Ако не искате да създавате нов подпис, можете просто да добавите изображението към настоящия си подпис.
  5. Копирайте изображението оттук (десен бутон върху него + „Copy image”/“Копирай изображение“; за мобилни устройства задръжте пръста си върху картинката):
  6. Поставете (paste) изображението в прозореца на подписа
  7. Кликнете върху бутона „ОК“.
  8. При изпращане на имейли можете да изберете кой от подписите си да използвате чрез малката стрелка до бутона „Подпис“.
  9. Благодарим за подкрепата!