Рак на тестисите е заболяване, което възниква, когато ракови (злокачествени) клетки се развиват в тъканите на тестисите. Ракът на тестисите може да възникне във всяка възраст, но най-често се наблюдава при по-млади мъже – между 20 и 45 години. Най-честият симптом на рак на тестисите е бучка в тестисите, която може да бъде болезнена.

Прогнозата за повечето мъже с рак на тестисите е много добра. Тази форма на рак се лекува успешно при повече от 95% от случаите. Докато рискът от развитие на този вид рак е 1 на 300, вероятността от смърт вследствие на заболяването е приблизително 1 на 5000.

Симптоми

Съществуват няколко основни метода за диагностика и скрининг за рак на гърдата. Но специалистите препоръчват всяка жена над 40 годишна възраст без фамилна обремененост да извършва прегледи вкъщи поне веднъж месечно.

Добрата новина е, че през пет годишната преживяемост, която през 1900г. беше едва 5%, през 1990г. стана 50%,  достигна нива от 84% – 87% в наши дни. Това се дължи на появата на всички съвременни методи, които са свързани с генетичното профилиране на пациентите и помагат за тяхното персонално лечение, максимално подобрение и удължаване на тяхната преживяемост.

Бучка или подуване на тестиса. Ако се установи рано, тестикуларният тумор може да е с размера на грахово зърно, което нараства значително с времето;

Болка или дискомфорт, със или без подуване в тестисите или скротума;

Промяна в начина, по който се усеща тестиса или чувство на тежест в скротума.

Слаба болка в долната част на корема или в слабините;

Внезапно натрупване на течност в скротума;

Чувствителност и/или растеж на гърдите. Въпреки че са редки, някои тумори на тестисите произвеждат хормони, които причиняват чувствителност и нарастване на гърдите - състояние, наречено гинекомастия;

Болка в гърба, задух, гръдна болка, кървави или гнойни храчки могат да бъдат симптоми на по-късен етап на рак на тестисите;

Оток в областта на единия или и двата крака или задух, поради тромбоза може да бъдат симптом на рак на тестисите..

Много от симптомите на рака на тестисите могат да се дължат и на неракови заболявания. 

Например:

  • Промяна в размера или бучка в тестиса:
    • Киста, наречена сперматоцеле, която се развива в епидидимът. 
    • Разширяване на кръвоносните съдове на тестиса, наречено варикоцеле;
    • Натрупването на течност в мембраната около тестиса се нарича хидроцеле;
    • Херния.
  • Болка:
    • Инфекция. Инфекцията на тестисите се нарича орхит. 
    • Нараняване или травма;
    • Усукване.

Рискови фактори

Следните фактори могат да повишат риска от развитие на рак на тестисите, въпреки, че причината все още не е известна.

  • Възраст. Повече от половината от диагностицираните с рак на тестисите са на възраст между 20 и 45 години. Но това не означава, че мъжете в тийнейджърския период или около 60-годишна възраст не могат да се разболеят. Ето защо е важно всеки със симптоми на тестикуларен рак да посети лекар независимо от възрастта си.
  • Крипторхизъм. Това е състояние, при което единия или и двата тестиса не се придвижват надолу в скротума преди раждането, както става по принцип. При мъжете с крипторхизъм има повишен риск от развитие на тестикуларен рак. Този риск може да бъде намален, ако се извърши операция за коригиране на състоянието преди момчето да достигне пубертета. 
  • Фамилна обремененост. Човек, който има близък роднина, особено брат, който е имал рак на тестисите, има повишен риск от развитие.
  • Данни за рак на единия тестис. Мъжете, които са имали рак на единия тестис, имат повишен риск от развитие на рак и на другия.
  • Раса. Въпреки че всички мъже, независимо от расата могат да се разболеят от рак на тестисите, той се среща по-често при бели мъже. Тестикуларния рак е рядък при тъмнокожи, но при тях вероятността от смъртен изход е по-голяма, особено ако ракът вече се е разпространил в лимфните възли или други части на тялото при поставяне на диагнозата.

Човешки имуннодефицитен вирус (HIV). Мъжете с ХИВ или синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН), причинен от HIV вируса, имат леко повишен от развитие на семиномен тумор.

Диагностика и скрининг

Ракът на тестисите обикновено се диагностицира, след като пациентът забележи бучка или друга промяна в тестисите. Диагностицирането включва физикален преглед и ултразвуково изследване на скротума. Ултразвукът помага лекарят да установи дали има тумор в тестисите. Ако ултразвуковото изследване покаже наличие на туморна формация, се планира операция за отстраняване на тестиса, който се изследва под микроскоп за наличие на рак и неговия тип. Ракът на тестисите се диагностицира едва след отстраняване и изследване на тестиса. Биопсия на тестис не се извършва, тъй като тя може да компрометира лечението на рака.

Изследванията за диагностициране на рак на тестисите може да включват:

  1. Физикален преглед и анамнеза: Физикалният преглед и медицинската анамнеза помагат на лекаря да идентифицира проблеми, които може да са свързани с рак на тестисите.
  2. Ултразвук: Процедурата с ултразвук възпроизвежда изображение на телесните тъкани, като се използва високоенергийни звукови вълни.
  3. Тест за серумен туморен маркер: Тази процедура изследва кръвна проба с цел измерване на количеството на определени вещества, свързани с някои типове рак. Тези вещества се наричат туморни маркери. Туморните маркери, които могат да отчетат повишени нива при рак на тестисите, включват алфа-фетопротеин (AFP), човешки хорион-гонадотропин (HCG или бета-HCG).
  4. Компютърен томограф (KТ): КТ е медицинско изследване, което използва рентгенови лъчи, за да възпроизведе изображение на вътрешността на тялото. При диагностициране или подозрение за рак КТ показва дали ракът се е разпространил другаде в тялото. При рак на тестисите се извършва КТ на корем, таз и бял дроб.
  5. ПET скенер: Позитронната емисионна томография (ПET) е уникална технология за възпроизвеждане на изображения, която помага лекарите да преценят дали органите и тъканите вътре в тялото функционират. ПET скенерът може да измери жизнени функции като кръвоток, използван кислород и гликозен метаболизъм, което помага лекарите да идентифицират отклонения от нормалната функция на органи и тъкани. ПET скенерът обикновено не е подходящ при мъже с рак на тестисите, но понякога се използва след химиотерапия при мъже с чисти семиноми.

Видове рак на тестисите

Почти всички типове рак на тестисите възникват в половите клетки (тези, които се превръщат в сперматозоиди). Основните видове тумори на тестисите са семиноми и несеминоми.

  • Семиномите са бавно растящи и обикновено се ограничават до тестиса.
  • Несеминомите са с малко по-бърз растеж и разпространение.

Семиномите са по-чувствителни към облъчване (лъчелечение), като и двата вида са много чувствителни към химиотерапия. Ако един тумор на тестисите има както семиномни, така и несеминомни клетки, той се третира като несеминомен. Лечението се определя от степента на заболяването, типа рак на тестисите и предпочитанията на пациента, когато това е възможно.

Стадии

След поставяне на диагнозата рак на тестисите по преценка на специалистите се назначават допълнителни изследвания и операция. Необходимо е да се установи типът на раковото заболяване и дали то се е разпространилo. В рамките на този процес, наречен определяне на стадия, лекарите съставят най-подходящия за вас план за лечение.

След диагностициране на рак на тестисите лекарите ще премахнат засегнатия тестис. Другият тестис обаче обикновено остава здрав и често в състояние да произвежда достатъчно сперматозоиди, за да станете баща.

Лъчелечението и химиотерапията са заплаха за мъжкия фертилитет, но има няколко стъпки, които вашият лекар може да предприеме, за да запази вашите репродуктивни способности. Така например лекарите могат да коригират радиационните дози и да използват специални устройства, с които да предпазят здравия тестис. Дори когато лечението включва химиотера-пия, фертилитетът често се възстановява, въпреки че този процес може да отнеме известно време. Препоръката в момента е да не ставате баща поне две години след приключване на лечението за тестикуларен рак, тъй като и химио, и лъчетерапията могат да доведат до временно увреждане на сперматозоидите.

Лечение

Наблюдение: Понякога наричаното „внимателно изчакване”, или т.нар. активно наблюдение, се прилага при нискостепенни семиноми и несеминоми, след операцията на тестиса.

Трите основни вида лечение на рак на тестисите са:

Хирургическо: Това лечение включва премахване на тестиса (ингвинална орхиектомия) и понякога е свързано с отстраняване на лимфните възли (дисекция на лимфни възли). Орхиектомия се извършва както при семиномен, така и при несеминомен рак на тестисите. Операция може да се извърши и в определени ситуации с цел отстраняване на тумори от белите дробове, черния дроб или други органи, ако те не са изчезнали след проведената химиотерапия.

 Лъчелечение: Това лечение използва високодозови рентгенови лъчи.Радиацията може да се използва след операция при пациенти със семиноми с цел да се предотврати туморният рецидив. Обикновено лъчелечението се ограничава до лечение на семиномни тумори. Лъчелечението може да се даде като профилактична мярка (адювантно лъчелечение) или когато има ясно въвлечени лимфни възли в корема. Като цяло семиномите са много чувствителни на лъчелечение, докато несеминомните тумори не са.

 Химиотерапия: Тази терапия използва лекарства, които убиват раковите клетки или спират тяхното делене. Химиотерапията подобрява преживяемостта при пациенти както със семи-номи, така и с несеминоми. Химиотерапевтичните лекарства убиват раковите клетки, но вредят и на някои нормални клетки, което води до нежелани реакции. Те зависят от вида на използваните лекарства, количеството им и продължителността на лечението. Вашият лекар ще прецени кой химиотерапевтик е най-добър за вас след внимателно обсъждане на ползите и потенциалните нежелани реакции.

Лечение според стадия

При първи стадий на рака на тестисите туморът е ограничен в самия тестис. След първоначалната операция за отстраняване на тестиса по-нататъшното лечение зависи от това дали става дума за семином или несеминомов тумор.

При семиномите имаме най-общо три опции:

  1.     Проследяване на пациента с редовни КТ скенери на корема и туморни маркери.
  2.       Кратък профилактичен курс лъчетерапия на коремните лимфни възли.
  3.       Един цикъл химиотерапия.\

Всеки от тези три подхода има свои предимства и недостатъци, които ще обсъдите с лекаря си.

При несеминомните тумори в зави-симост от това дали има неблагоприятни прогностични фактори при хистологичното изследване и какво е станало с туморните маркери след операцията двете опции са:

  1.       Внимателно проследяване с регулярни КТ скенери и туморни маркери.
  2.       Сравнително агресивна химиотерапия.

При този стадий освен тумора в тестиса имаме и въвличане на лимфните възли в корема. Отново това дали става дума за семином или несеминомов тумор определя подхода, както и до голяма степен лечението след премахването на тестиса зависи от големината на лимфните възли.

При семином, ако лимфните възли не са особено големи (до 3 см), лъчелечение до малко по-високи дози от тези, ползвани при стадий 1, може да излекува тумора. При лимфни възли над 4 см се предпочита комбинирана химиотерапия, значително по-агресивна от тази, която понякога се използва при стадий 1.

При несеминомни тумори комбинирана агресивна химиотерапия е единствената опция, осигуряваща шанс за дългосрочно излекуване. Туморните маркери са много важни при проследяване на отговора на химиотерапията.

След химиотерапия може да има остатъчни формации на мястото на въвлечените лимфни възли.

Остатъчните формации на мястото на лимфните възли могат да се наблюдават при семиномни тумори, ако те са негативни на ПЕТ скенер. Ако са позитивни на ПЕТ, обикновено се облъчват.

Остатъчните формации при несеминомните тумори могат да се наблюдават, ако са малки и ако туморните маркери са негативни. Увеличение на туморни маркери, растящи формации, особено над 1см в размер, обикновено се подлагат на хирургично премахване.

При тези стадии туморът е напреднал вън от коремните лимфни възли. Лечението и за семином, и за несеминомните тумори е изцяло с агресивна химиотерапия. След нея внимателно се проследява отговорт с редовни КТ скенери и туморни маркери. Лечението на остатъчните формации следва принципите, описани при Стадий 2.

Рецидивиращо раково заболяване

Ако ракът е рецидив на предшестващ рак на тестисите, лечението обикновено включва химиотерапия, понякога последвана от трансплантация на костен мозък или стволови клетки. Рецидивите, настъпили повече от две години след първоначалното лечение, обикновено се третират хирургически.