На 19 и 20 май София бе домакин на двудневна Национална конференция по онкология на тема „Рак на бъбрека и уротела. Рак на белия дроб. Малигнен меланом. Тумори на глава и шия“. Тя се организира от Българското онкологично научно дружество (БОНД) под егидата на Съюза за международен контрол върху рака (UICC).

През двата дни на форума водещи експерти в страната имаха възможност да дискутират съвременните възможности за лечение и контрол на едни от най-предизвикателните заболявания в онкологията.

Поради своята тежест, някои онкологични заболявания попадат по-често в полезрението на медийното и обществено внимание, докато за други, каквито са ракът на бъбрека и уротела например, не се говори толкова много. Радвам се, че чрез настоящата конференция за пореден път имаме възможност да обменим ценен опит не само по по-често срещаните локализации, но и по тези, за които говорим по-рядко, но пациентите са не по-малко нуждаещи се от съвременни грижи.“, каза проф. д-р Асен Дудов, председател на БОНД, по време на официалното откриване на конференцията.

Ракът на бъбрека е 14-тото най-често срещано онкологично заболяване в света, като той е деветият най-често срещан рак при мъжете. По данни на GLOBOCAN през 2020 г. са диагностицирани 431 288 нови случая на бъбречен карцином в световен мащаб, като заболяването се среща два пъти по-често при мъжете. Средната възраст по време на поставяне на диагнозата е 64 години. В България към 2020 г. новозаболелите от рак на бъбрека са 845, а починалите вследствие на заболяването – 383.

Най-често срещаният тип е бъбречноклетъчният карцином, който представлява 85% от случаите.

Познаването на подтипа рак на бъбрека е важно за определяне на правилната опция за лечение и дългосрочното наблюдение на отделния пациент. Бъбречният карцином обикновено няма ранни симптоми. В резултат на това в развитите страни около 25-30% от случаите биват диагностицирани в напреднал стадий. В развиващия се свят, за съжаление, процентът поставяне на диагноза в напреднал стадий е значително по-висок.

Рискови фактори за развитие на заболяването са: тютюнопушене, наднормено тегло или затлъстяване, високо кръвно налягане, напреднало бъбречно заболяване, излагане на вредни въздействия, прием на определени медикаменти, фамилна обремененост и др.

Във фокуса на конференцията бe и карциномът на пикочния мехур, който е десетият най-често диагностициран рак в света. В Европа ракът на пикочния мехур е на пето място по честота и на девето място като причина за смърт. В Европейския съюз през 2020 г. са регистрирани 203 983 случая на заболяването, а за същата година по данни на GLOBOCAN в България новозаболелите от рак на пикочния мехур са 1847.  Уротелният карцином е най-честият тип рак на пикочния мехур и съставлява над 90% от случаите.

С особен интерес бе посрещната презентацията на Prof. Thorsten Füreder, медицински онколог от Медицинския университет във Виена и президент на Австрийското дружество за рак на главата и шията, който представи нов поглед върху съвременните възможности за лечение при тази локализация.

 

 

Членове на Националния онкологичен алианс:

  1. Българско онкологично научно дружество (БОНД), представляващо и асоциираните си членове:
  • Образователна академия по онкология
  • Българска асоциация по медицинска онкология
  • Българско научно дружество по имуноонкология
  • Българска асоциация по дермато-онкология
  • Както и създаденият от БОНД и асоциираните членове Експертен съвет
  1. Български лекарски съюз (БЛС)
  2. Български фармацевтичен съюз (БФС)
  3. Български зъболекарски съюз (БЗС)
  4. Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ)
  5. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ)
  6. Българско научно дружество по фармация
  7. Българско сдружение по онкологична фармация
  8. Професионална организация на болничните фармацевти
  9. Българското медицинско сдружение по хематология
  1. Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология
  2. Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM)
  3. Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА)
  4. Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria)
  5. Национална пациентска организация (НПО)
  6. Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ)
  7. Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“
  8. Национален алианс на хора с редки болести
  9. Фондация „Искам бебе“
  10. Сдружение “Деца с онкохематологични заболявания”
  11. Сдружение „Въздух за здраве“
  12. Фондация „Лъчезар Цоцорков”
  13. Институт за здравно образование
  14. Сдружение „Избери България”
  15. Health Diplomacy Working Group
  16. Български Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина
  17. Биотехнологичен и здравен клъстер

Инструкции за вграждане в имейл подпис в Outlook

  1. Отворете своята Outlook поща.
  2. Кликнете върху бутона „Нов имейл“.
  3. Кликнете върху бутона „Подпис“:
  4. Кликнете върху бутона „Създай“, за да създадете нов подпис. Ако не искате да създавате нов подпис, можете просто да добавите изображението към настоящия си подпис.
  5. Копирайте изображението оттук (десен бутон върху него + „Copy image”/“Копирай изображение“; за мобилни устройства задръжте пръста си върху картинката):
  6. Поставете (paste) изображението в прозореца на подписа
  7. Кликнете върху бутона „ОК“.
  8. При изпращане на имейли можете да изберете кой от подписите си да използвате чрез малката стрелка до бутона „Подпис“.
  9. Благодарим за подкрепата!