Данните бяха съобщени по време на Национална конференция по онкология на тема: „Нови лекарствени продукти, нови индикации и предварителна диагностика в медицинската онкология”, която се проведе на 10 и 11 март в гр. София и бе огранизирана от БОНД под егидата на UICC.

И през двата дни на събитието водещи експерти в страната имаха възможност да дискутират съвременните възможности за диагностика (включително изследване на биомаркерите), лечение и контрол на рака на млечната жлеза, белия дроб, гастроинтестиналния тракт, уротела, маточната шийка, както и ендометриалния, бъбречноклетъчния, простатния карцином и увеалния меланом.

 

По време на втория ден от програмата на събитието бяха разгледани също така теми като изчерпателно геномно туморно профилиране чрез секвениране, радионуклидно лечение на злокачествени костни заболявания – тема, представена от чуждестранен експерт в областта. Проведе се и кръгла маса под надслов „Медиаторите за рака“ с фокус върху клишетата, страха и стигмата, свързани с дуагнозата „рак“, в която участие взеха журналистът Бойко Василев, актрисата Стефка Янорова, писателката Здравка Евтимова, репортерът Димитър Панев и проф. д-р Асен Дудов.

По данни от профила на България по отношение на рака 2023 г., изготвен от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), голяма част от тези заболявания, а именно ракът на белия дроб, ракът на дебелото черво и ректума и ракът на гърдата, са основните по смъртност от рак в страната.

От съществено значение за навременното и правилно лечение са съвременните възможности за диагностика. Така например биомаркерите са ключът към съвременното персонализирано лечение на някои видове рак, какъвто е ракът на белия дроб, гърдата, бъбрека, уротела и др. Генетичният отпечатък, който се търси във всеки тумор, може да определи най-успешната и точна терапия за пациента.

 „През последните години инвестициите в терапиите за онкологични заболявания се увеличиха значително. Имаме все по-голям достъп до съвременни лекарствени продукти за системно лечение. Лекарствата за онкологични заболявания (включително антинеопластични и обезболяващи), които са одобрени от Европейската агенция по лекарствата на централно равнище и са включени в националния позитивен лекарствен списък, се възстановяват на 100% от НЗОК. За съжаление, обаче, продължава да има едни около 12% от българското население, което не е здравноосигурено. Това  ограничава сериозно достъпа на тази група до съвременно лечение и като цяло здравни услуги, които се покриват от НЗОК за здравноосигурените пациенти. Време е да се преосмисли нивото на здравноосигурителна вноска, защото не само крастивиците и яйцата растат като цена.“, сподели по време на събитието проф. д-р Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество.

Достъпът на пациентите в България до иновативни терапии остава ограничен и поради това, че периодът между разрешаването за употреба и достъп на пациентите до съвременна лекарствена терапия може да варира от четири месеца до 2,5 години в зависимост от държавата и региона. За пример средното изчакване по отношение на онкологичните терапии за ЕС е 545 дни, а за България – 701 дни[1].

„За да се подобри ранното откриване и лечението на онкологичните заболявания у нас, е необходимо и въвеждането на скринингови програми, прецизна диагностика и съкращаване на времето за достъп до лечение, комплексна грижа за пациента от поставяне на диагнозата до края на лечебния процес, както и преосмисляне на здравноосигурителната вноска.“, обобщи проф. Дудов.

[1] По данни от индикатора W.A.I.T на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) за 2021 г.