Проф. Асен Дудов, какви са плановете за научна дейност на Българското дружество по онкология през 2021 г.?

Извънредната обстановка продължава и годината е непредвидима. През 2020 г.  успяхме да проведем някои работни срещи преди ограниченията. Въпреки всичко през март успяхме да направим на живо две работни срещи. На първата разгледахме принципите на лечение при рака на белия дроб, аспекти на диагностика, лечение, новите хибридни методи, които са достъпни и у нас в някои лечебни заведения. Преминахме през лечението с фокус върху най-новите изяви в таргетната и имуно възстановителната терапия.

Втората среща беше посветена на рака на млечната жлеза. Тя бе мултидисциплинарна, с преглед на актуалните възможности за лечение, хистопатологичните аспекти, които са доста важни.

До края на 2021 г. сме набелязали още теми за срещи. Част от комуникацията с лекарите от дружеството може да е дигитално базирана или с хибридни форми.

Успявате ли да следите световните новости в онкологията?

Новините в онкологията излизат на най-високите форуми като ASCO, събитията на Европейската асоциация по медицинска онкология. Повечето колеги успяха да ги посетят. Там предизвикателството беше, че едновременно се провеждат десетки, дори стотици по-малки срещи и беше трудно да се проследят. Също и да се осмисли цялата информация.

Ще се опитаме да обобщим най-интересното от информацията по международния обмен за някои локализации на рака, които да бъдат представени и да се използват от колегите в страната.

Дружеството ни може би е длъжник по отношение на ОПЛ, поради което планираме да направим кратки сесии за определени локализации, за тези ниши в тяхното лечение, които оценяваме като непосрещнати нужди. Става дума за пациенти, които имат нужда от протоколи за помощни средства за избягване на усложнения от залежаване вкъщи, за протезиране след премахване на млечната жлеза.

Актуализираме сайта на дружеството, възможностите за комуникация с членовете ни през него, ще има активности във връзка с нови лекарствени възможности. Улесняваме процеса за подаване на молби от млади колеги към Европейската асоциация по медицинска онкология.

Имаме и по-амбициозни идеи – да създадем повече визуални информационни форми – записи на беседи, клипове за нови медицински изделия или терапии в областта на онкологията. Работим и по актуализация на медицинските стандарти по онкология.

Искам да подчертая, че дори в тази ситуация онколозите имат интерес към своята работа, дават всичко от себе си, за да продължи научната дейност. Има много процедури по докторантури, предстои избор на хабилитирани лица.

Кои са основните терапевтичните новости във вашата област? Достигат ли те до България?

На първо място ще отбележа колосалните успехи от последните години при рака на белия дроб. Преди десетилетия се обсъждаше дали въобще да се лекуват тези болни. Имаше препоръки те да не се лекуват, а само да им се осигури качество на живот. Вече говорим за трета линия на терапия и години преживяемост дори при напреднало заболяване.

При рака на дебелото и правото черво също има възможност за трета линия. Има нов лекарствен продукт, който  предстои да бъде реимбурсиран в България, след като вече е регистриран. Представлява липозомна форма, която минимизира токсичността и се дава в по-голяма доза при пациенти с метастазирал или неоперабилен рак на панкреаса. Открива изключително големи възможности пред тях.

Повечето от тези съвременни терапии са на базата на познаване на генетичната, биологичната основа на рака. Буквално от няколко дни у нас вече има нова първа линия при прицелно лечение на първичния рак на черния дроб, която се реимбурсира от НЗОК.  Тя има още две уникални възможности за приложение – едната е при йод чувствителен рак на щитовидната жлеза, който е изчерпал възможностите на лечение с радиоактивен йод. Той е неподатлив на класическата химиотерапия. Тази малка молекула от групата на тирозин киназите има регистрация в Западна Европа за рак на щитовидната жлеза и при рак на бъбрека.

Развива ли се имунотерапията?

При имунотерапията новите стъпки започнаха от рака на кожата – меланом. Дълги години там също нямаше адекватни терапии. Правеше се доста тежка, абсолютно безсмислена профилактика – – дакарбазин, платина, с БЦЖ в моментите на ремисия. Точно в тази трудна за лечение локализация проби новото имуноонкологичното лечение с фантастични резултати. Дава години преживяемост при болни с множествени метастази от меланом. Сега вече има няколко вида имуноонкологично лечение. То навлезе в практиката, като в България може да се реимбурсира при тумори на главата и на шията, при рака на уротела – повърхностния епител на пикочния мехур и бъбречното легенче, когато ракът започва точно от тях в отделителната система. При рака на белия дроб също намери огромно приложение.

За кого са подходящи тези нови лекарства?

Тези нови терапии са ключове, за които трябва да има “ключалки” – определени биомаркери в туморната тъкан. Например патолозите търсят PD-L1 фактор на програмираната клетъчна смърт или пък други генетични промени, когато трябва да се лекува с малки молекули. Много хора попадат на медицинска информация за новите терапии, искат най-доброто лечение, но то невинаги е подходящо за тях, дори когато имат същото заболяване.

Подробните изследвания са базата, на която се преценява комплексно терапията, която винаги е индивидуална. Изследвания за биомаркери се правят у нас от молекулярните биолози и генетици.

На пациентите трябва да се обяснява много внимателно и търпеливо, ако е нужно – по няколко пъти. Те са в стрес от диагнозата, чуват от колеги различни фрагменти за лечението. Остават с впечатление, че им се говорят различни неща, а всъщност това са различни аспекти.

Трябва да се обяснява, че терапиите в онкологията са строго индивидуализирани. Преценката се прави от Онкологични комисии, те изработват тази последователност от методи и терапии при конкретния пациент според вида на тумора, неговото разпространение. Има и други детайли, за които допреди години не сме смятали, че са от значение.

Пандемията принуди много хора да отлагат прегледи. Закъсняват ли за диагнозата онкоболните?

Наистина, диагностиката на онкологичните пациенти страда доста в пандемията. През 2020 г. в началото хората бяха изплашени. Прекъснаха диагностичния процес, свързан с по-леки симптоми. През лятото отново не дойдоха за изследванията, искаха да компенсират времето на затваряне. През есента започнаха да растат случаите на доста забавени пациенти. При някои от тях туморите бяха значително напреднали. Въпреки това имаше психологическа съпротива от страх, че може да се заразят фатално с коронавируса. Обясняваме, че спешно трябва да започнат лечение, но те се притесняват.

Ситуацията е подобна и при други хронични или тежки болести. Има пациенти с тумори, които имат и диабет, хипертония, останали тотално неконтролирани! Случвало се е да търся спешно място за пациент с кръвна захар 30 милимола.

Нека помислим, какво ще се случи, когато пандемията отмине. Здравната система ще бъде залята от пациенти с изострени хронични заболявания, за които ще бъде необходимо скъпо лечение. За съжаление при такива пациенти ще има завишена инвалидизация. Това ще бъде голямо изпитание за здравната система – като капацитет, апаратура и финансиране.

Интервю на Илияна Ангелова от Credoweb