Интервю с проф. д-р Асен Дудов за “24 часа”

Проф. Дудов, статистиката по отношение на заболеваемостта и смъртността от рак в България е плашеща. Как ще коментирате това?

Заболеваемостта от рак по принцип може да се каже, че е плашеща или по-скоро голяма, но все пак трябва да сe имат предвид и няколко други фактора. В съвременото западно общество, в съвременното индустриално общество (Европа и Северна Америка) има две основни причини за болестност и смъртност при хората. От една страна това са съдовите болести (мозъчно и сърдечно-съдови), от друга страна това е ракът. Няма нещо, което да е изненадващо в тази статистика и тези почти изравняващи се две групи заболявания за болестност и смъртност в тази част на планетата, защото все пак тя е и най-облагодетелствана – има социални придобивки, достъп до медицински грижи, по-добре платена. Златният милиард на човечеството живее в Европа и по-голямата продължителност на живота дава възможност да се стигне до възраст, в която се развива и онкологично заболяване.

 

Каква е текущата ситуация с програмите за скрининг на рак в България?

Скринингът или пресяването, ако използваме някаква по-разбираема българска дума, например при рака на млечната жлеза, включва определен възрастов диапазон, в който всички жени трябва да минат по определена методика, в определено време, на определени интервали, за да бъдат направени изследвания от специалисти, които знаят точно каква информация трябва да се получи за състоянието на техните млечни жлези или ако скринингът включва цервикалния рак, т.е. рака на маточната шийка, как да се направи. Всичко това представлява национална политика, а не епизодични кампании, които си служат с думата скрининг, която е неточна в тези случаи, тъй като не се касае за национална политика и утвърден стандарт на тези изследвания, а по-скоро има доброжелателен характер на едно по-масово изследване.

За съжаление в нашата страна скрининг в точния смисъл на думата не съществува, а и не е съществувал. Това е ужасно, защото се изпускат пациенти, които биха могли в най-ранен стадий на болестта да получат минимално инвазивно, успешно лечение, което не само да им позволи да преминат през болестта, но да им позволи да преминат минимално травматично, без да се подлагат на тежки намеси с много сериозни лекарства, оперативни интервенции, лъчелечение и други методи, които се използват в съвременната онкология. Това е нещо, което все се надяваме, че един ден ще се оправи. Аз вече съм в голяма степен песимист.

 

Има ли други специфични предизвикателства, с които се сблъсква България в областта на онкологията и какво се прави по въпроса?

Като председател на Българското онкологично научно дружество съвместно направихме една огромна група, която свързваше различни съсловни организации, неправителствени организации, държавни институции и изработихме Национален противораков план, който представлява въвеждане на Европейския план за борба с рака и там изрично е разписано, че той има четири стълба – превенция и профилактика, скрининг, иновативна диагностика и лечение, и палиативни грижи.

Изминаха близо вече две години, откакто го направихме и Министерство на здравеопазването изпрати в Брюксел за одобрение.  Приемник на средствата по този план е Министерство на здравеопазването. А всъщност ние не сме видели от там да произлиза до момента нито скрининг, нито някакво подобряване на някой от тези стълбове в противораковия план.

 

Каква е ролята на общопрактикуващите лекари в ранното откриване и препращане към специализирана онкологична помощ?

Голяма роля имат общопрактикуващите лекари в момента, защото на практика при липсата на скринингови програми остава възможността за профилактични прегледи, които те трябва да инициират, да подканят хората, които са им се доверили те да им бъдат лични лекари, за да ги направят. Например изследването на простатно-специфичен антиген (PSA) при мъжете, изследване на млечните жлези при жените. Също така хората трябва да бъдат активни при изследване на маточната шийка чрез колпоскопия и изследване за човешки папиломен вирус при гинеколозите, които посещават. И разбира се, има и една група пациенти, която не е малка за България – много тежките пушачи и особено тези, които имат близки по права линия с рак на белия дроб. Те влизат в групата на пациентите с висок риск и е уместно да посещават нискоемисионни скенери (с ниска доза на облъчване), които са лицензирани за провеждане на изследване за евентуално развитие на белодробен тумор, тъй като в съвсем ранните форми, те са невидими на рентгеновите снимки.

 

Има ли българинът достъп до подобни съвременни методи за диагностика?

За съжаление такова скринингово изследване на белите дробове все още не съществува и не се заплаща от НЗОК. Така че за подобни методи аз бих казал, че в момента все пак хората трябва да вземат здравето си и инициативата в свои ръце, и поне през две години тези, които са застрашени от рак на белия дроб, да провеждат такъв нискодозов скенер, какъвто има например в нашата болница. Но от друга страна навсякъде жените с направление могат да направят изследване на млечните жлизи, гинекологичен преглед, цитонамазка, мъжете да изследват PSA. И аз горещо съветвам поне за тези локализации на рака, за които е възможно, да се направят тези профилактични прегледи, докато най-после и в България се създаде скринингова програма, която да пресява населението и да се намират ранните форми на рак.

 

А имат ли българските пациенти достъп до най-новите и ефективни онкологични терапии?

Много са съвременните инновации в лечението на рака. За щастие в България те навлизат с мълниеносна сила. Ние имаме огромен набор от класически и най-инновативни терапии, включително биологични терапии, включително лекарства, които изискват генетично профилиране, за да се види дали определени биомаркери съществуват в индивидуалния тумор, за да се приложи една или друга терапия при всеки отделен пациент.

По отношение на достъпа, българинът е доста облекчен, за разлика от някои страни, в които се чака дори, за да се посети личния лекар, а пък за специалисти изчакването е няколко месеца. В България достъпът до лекари, включително най-високо специализирани, е лесен. Просто пациентите трябва да бъдат насочени в усилията си да отидат при правилния специалист, а когато става въпрос за съмнение за раково заболяване – това е медицинският онколог.

 

Как виждате бъдещето на онкологичните грижи в България и какви стъпки трябва да се предприемат за подобряване им?

Иска ми се в бъдеще противораковият план наистина да влезе в сила, с всичките му четири стълба – както казах профилактика и превенция, скринингови програми, иновативно лечение и диагностика, но и четвъртият, който е също изключително важен – това е грижата за пациентите, които не успяват да преборят болестта и са изчерпали вече лечебните възможности. Те трябва да могат спокойно, без болка, без тежки промени в техния организъм да доизживеят остатъка от живота си чрез т.нар. палиативни грижи или още както се нарича – симптоматично и палиативно лечение. Това не е решено в България. Има една нещастна пътека, която включва 30 дни за 6 месеца престой в болница. Понякога на пациентите остава дори и по-малко живот и тези 30 дни са толкова смешно заплатени, че всъщност сумата няма да стигне само за обезболяващите за няколко дни. А това са хора, които си отиват и те имат нужда от  специфични грижи, от грижа за качество на живот, каквато се предлага в лечебни заведения, наричани хосписи, които за съжаление в България са малко и са само частни.

Държавата трябва да се намеси и в този четвърти, важен, морален и изключително значим стълб на европейския и български противораков план, обвързан със симптоматичното и палиативно лечение, и с това пациентите да могат при изчерпани противотуморни възможности да бъдат с едно добро качество на живот.