Материалът Проф. д-р Асен Дудов за профилактиката и лечението на рака на гърдата е публикуван за пръв път на Българско онкологично научно дружество.

Източник:

https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/428688-prof-dudov-rakat-v-balgariya-e-obvit-v-stigma-che-ne-mozhe-da-bade-lekuvan

Материалът Проф. Дудов: Ракът в България е обвит в стигма, че не може да бъде лекуван е публикуван за пръв път на Българско онкологично научно дружество.

Теми на разговора:

• Как оценявате в момента контрола на онкологичните заболявания в България – къде сме спрямо европейските стандарти
• Има ли ясна и работеща национална стратегия за борба с рака и кои са най-сериозните ѝ дефицити
• Какво означава “успешен контрол на рака” от гледна точка на клиничната онкология – преживяемост, качество на живот, ранна диагностика
• Кои са основните пречки пред ранната диагностика на онкологичните заболявания у нас
• Работят ли ефективно скрининговите програми в България и защо резултатите често са незадоволителни
• Каква е ролята на личните лекари в ранното откриване на рака – достатъчно добре ли са интегрирани в процеса
• Как оценявате достъпа на българските пациенти до съвременни онкологични терапии
• Има ли забавяне между поставянето на диагнозата и започването на лечение и какви са причините за това
• До каква степен мултидисциплинарният подход (онкокомитети) реално функционира в практиката
• Какви са основните слабости в проследяването на онкологичните пациенти след активното лечение
• Какво е мястото на персонализираната медицина и молекулярната диагностика в България днес
• Достъпни ли са клиничните проучвания за българските пациенти и как могат да бъдат разширени
• Как изглежда “идеалният път на пациента с рак” и колко сме далеч от него в България

Чуйте пълното интервю на аудио запис ТУК

Материалът Проф. Асен Дудов: Контрол на онкологичните заболявания в България е публикуван за пръв път на Българско онкологично научно дружество.

Източник: https://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/svetoven-den-za-borba-s-raka.html?campaignsrc=clipboard

Материалът Проф. Дудов гостува в предаването “Лице в лице” по повод Световния ден за борба с рака е публикуван за пръв път на Българско онкологично научно дружество.

Февруари е световният месец за борба с рака – период, в който вниманието е насочено към превенцията, ранната диагностика и навременния достъп до лечение. За съжаление, в ерата на социалните мрежи и бързото разпространение на информация, често се срещат непроверени твърдения и митове, които създават объркване и страх у пациентите с онкологични заболявания.

Тези погрешни вярвания могат да повлияят негативно върху решенията, които хората вземат за своето здраве – от храненето и приема на добавки до отказ от полезни терапии. Затова днес развенчаването на дезинформацията е неразделна част от съвременната онкологична грижа.

По този повод разговаряме с проф. д-р Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология към Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост, който обръща внимание на три от най-често срещаните и най-вредни мита сред пациентите с онкологични заболявания.

Мит №1: Захарта стимулира развитието на тумори

Проф. Дудов, вярно ли е, че захарта “храни” рака?

Това е твърдение, което през последните години набра особена популярност в социалните мрежи, но мога категорично да заявя, че то е невярно. Още преди повече от 20-25 години, след разкриването на човешкия геном около 2000 г., беше научно и генетично доказано, че приемът на захари не стимулира туморния растеж.

Напротив – когато човек, а особено онкологичен пациент, бъде лишен от достатъчно количество въглехидрати, страда целият организъм. Мозъкът се нуждае от глюкоза, за да функционира нормално. При дефицит могат да се наблюдават намалена концентрация, умствена умора, нарушения в съня и общо влошаване на физическото и психичното състояние.

Подобни крайни хранителни ограничения не само че не носят полза, но могат да отслабят пациента и да затруднят провеждането на лечението. Балансираното хранене остава ключов фактор за поддържане на силите и качеството на живот.

Мит №2: Витамините са опасни за онкоболните

Противопоказан ли е приемът на витамини при онкологично заболяване?

Това е още един широко разпространен мит, който продължава да циркулира, въпреки че отдавна е научно опроверган. Най-често се коментират витамините от група B, и по-специално витамин B12, но тези страхове нямат актуално медицинско основание.

Поддържането на нормални нива на витамин B12 и витамин D е изключително важно. Витамин D е пряко свързан с противотуморния имунитет и участва в регулацията на имунния отговор. Витамин B12, от своя страна, е ключов за кръвотворенето, нервната система и за по-добрата поносимост към онкологичното лечение.

При жените нормалните нива на B12 имат поддържащ и предпазващ ефект и в известна степен се свързват с по-нисък риск от развитие на рак на млечната жлеза. Разбира се, приемът на витамини трябва да бъде съобразен с индивидуалното състояние на пациента и обсъден с лекуващия лекар.

Мит №3: Физиотерапията стимулира рака

Има ли физиотерапията отрицателен ефект при онкологични пациенти?

Физиотерапията дълги години е била обект на сериозно недоверие. В миналото, преди задълбоченото разбиране на генетичните механизми на рака, се е смятало, че методи като електротерапия, магнитотерапия, парафин или затоплящи процедури могат да стимулират туморния процес. Поради това физиотерапията често е била прекъсвана или напълно забранявана при онкоболни.

Днес знаем, че тези опасения са неоснователни. Съвременните научни данни ясно показват, че правилно подбраната и контролирана физиотерапия не стимулира развитието на рак. Напротив – тя може значително да подпомогне възстановяването, да намали болката, да подобри подвижността и да повиши качеството на живот на пациентите.

Тези три мита оказват силно влияние върху начина, по който пациентите възприемат своето заболяване и възможностите за лечение. Те могат да доведат до ненужни ограничения в храненето, отказ от полезни терапевтични подходи и забавяне на адекватното лечение.

Развенчаването на подобни заблуди е ключова стъпка към по-добра информираност, по-ефективна терапия и по-добро партньорство между пациента и лекаря. Когато хората разполагат с ясна и достоверна информация, те могат да вземат по-добри решения за здравето си, да запазят активността си и да поддържат по-добро качество на живот – дори в условията на онкологично заболяване.

Материалът Проф. Асен Дудов: Три мита за рака, които могат да навредят на пациентите е публикуван за пръв път на Българско онкологично научно дружество.

Проф. Дудов обяснява защо заболяването често протича без симптоми, какво показва PSA тестът и кога завишен резултат е повод за допълнителни изследвания. Той разглежда ролята на мултипараметричния ЯМР, съвременните биопсии и възможностите за пълно излекуване в ранните стадии чрез операция или брахитерапия. Акцент в епизода са и новите хормонални и таргетни терапии, които значително удължават живота при по-напреднали форми на болестта.

Гледайте целия разговор във видеото:

Материалът Ранната диагноза е решаваща за терапията при рак на простатата е публикуван за пръв път на Българско онкологично научно дружество.

Материалът Проф. Дудов гостува в Панорама е публикуван за пръв път на Българско онкологично научно дружество.

Материалът Не пропускай шанс за ранна диагноза е публикуван за пръв път на Българско онкологично научно дружество.

Защо хората, болни от рак, са като че ли са най-атакуваните от природолечители и производители на хранителни добавки?

Хората сме изключително ирационални и наивни и вярваме безрезервно във вълшебства. Аз съвсем ясно и отчетливо казвам на моите пациенти, че добавките и различните “вълшебни неща”, които приемат като изпражнения от скални орли, кръв от костенурки, мумийо, хрущял от акула, котешки нокът, син скорпион и така нататък, няма да им помогнат.

А терапиите, които са основни за лечението на рак, се поставят под хиляди въпросителни, уточнения, обикаляне от врата на врата, питане, и най-накрая от всичките мнения, които често пъти не се разминават много, се прави не най-добрият извод.

Дълги години непременно се слагаше равенство между рака и между смъртта. Дори в някаква степен ракът беше болест, за която не се говореше, не само заради стигмата, но за да не чуе зло, както се казва. До някаква степен даже като че ли беше нещо срамно човек да боледува от болестта, до такава степен ирационалното мислене при онкологичните пациенти беше силно.

Когато работех в онкологията в Дървеница, пациентите винаги минаваха на отсрещния тротоар, никога откъм страната на болницата, дори и хората, които живееха в квартала.

В началото на 90-те години сред пациентите бяха модерни млечнокиселите бактерии, които стимулирали кръвотворенето и водели до по-добра поносимост на лечението. Те се “произвеждаха” в къща в двора на тогавашната онкологична болница и се продаваха в найлонови торбички за баснословни суми. В края на 90-те семейство от Пловдив, и двамата агрономи, усетиха ниша и започнаха да “произвеждат” хитин. Не искам да сбъркам, но хитин е това, върху което расте гъбата, но не се яде и от животните. Те го слагаха в евтини желатинови капсули и ходеха по онкологиите с торби мостри за лекарите. Понеже това е нестабилно вещество, да не говорим, че беше необработено и дори не отговаряше на условията за хранителна добавка, то отделяше ужасна миризма и в кабинетите на много лекари миришеше на тоалетна.

Около 2000-та година започнаха отвсякъде да извират най-различни рецепти, добавки, билки, методи, цели технологии, свързани с това как да излекуваме рака.

Първата вълна на хранителните добавки и магическите лечения бяха с една много голяма амбиция в името си и започна масовото поглъщане на най-различни вещества в огромни количества. Много хора пострадаха.

Всеки знае, че десетилетия наред срещу рак се пиеше газ. Тя не само че е токсична, но има опасност от едно общо действие, което да доведе и до гибелта на пациента. Рекламираше се, че дори и по време на лечение, пациентите не трябва да спират да приемат газ, защото по този начин едва ли не се поддържал животът неопределено дълго време. Успоредно с голямата реклама на различни гъби, на различни други активни съставки, които започнаха да се появяват по аптеките без особен контрол, дадоха началото на едно масово приемане на огромни количества допълнителни вещества, част от които биологично активни, не винаги безвредни – кръв от костенурки, витамин В17, какъвто всъщност не съществува, билкова кръв, сини скорпиони. Колкото по-тенденциозно и екзотично звучат, толкова повече се харесват на хората и те започват да им се доверяват.

Понякога близките, знаейки за диагнозата на своите най-скъпи хора, започват да им дават от тези безумни неща и това забавя започването на истинското лечение.

От друга страна, това, което мен като медицински онколог изключително много ме безпокои е, че тези хранителни добавки имат своята биологична активност.

Как пречи приемът им на лечението с лекарства?

Те се свързват с белтъците, които пренасят лекарствата в организма с плазмените протеини.

Нека си представим, че има едно или две вагончета с по 10 места, които циркулират в организма. Едно такова влакче се движи и пренася лекарствата (независимо дали са приложени венозно, през устата или по друг начин), до болните клетки, което гарантира качеството на противотуморното лечение.. Както казах, тези влакчета не са с безброй много места.

Ако вътре има 10 столчета и ние ги натоварим с хрущял от акула, котешки нокът, гъби рейши, в един момент се оказва, че лекарственото лечение, което получава пациентът, няма къде да се закачи, за да бъде пренесено до туморните клетки и се изхвърля непроменено с урината и изпражненията.

Позволявам си да нарека това геноцид, защото ние, лекарите, непрекъснато се чудим как да бъдем максимално прецизни при приложението на противотуморните лекарства, особено с оглед на тяхната цена. В цял свят се въведе централизирано разтваряне, задължително е и в България и то води до изключителен контрол както върху самите лекарства, така и върху тяхната концентрация при разтворите, които се влагат в организма. Защото е важно не само количеството, но и времето, за което това количество навлиза в организма, каква е концентрацията на разтвора. Ние работим заедно с фармацевтите в екип, за да постигнем оптималния баланс за всеки от пациентите.

В същото време те са подложени на една масова атака, на едно промиване на мозъка, което върви с безумна скорост през медии, през всички канали в социалните мрежи, в които непрекъснато се бърбори за това как едно или друго вещество по магически начин само срещу еди-колко-си лева би могло да подпомогне едно или друго нещо, би могло дори да замести химиотерапията.

Това, за съжаление, кара хората да дават мило и драго, защото за здраве така се прави, да купуват различни неща, които всъщност вместо да им помогнат, им вредят изключително много.

Основно като се лишат от лечението си, за да могат да приемат едно или друго вещество, което е природно.

Съществуват ли витамини и минерали под формата на добавки, които подпомагат лечението и цялостната кондиция на пациенти с рак? Например изписвате ли витамин С в определени моменти?

Аз далеч не отричам всичко, което може човек да приема. Напротив, има изключително важни и полезни вещества, но те, също са обвити в митове все още. Дори е малко притеснително, че през 2025 година сред хората се говори, че витамин В12 стимулира рака, а пациентите – чули-недочули, отказват да приемат изобщо витамини от групата В.

Отделно, имам един “любим сайт”, в който се говори много обширно как захарите хранели туморите, като че ли са някакви кучета, които могат да се хранят индивидуално, а не са клетки от собствения ни организъм. Че стимулирали туморите, че трябвало да се спрат всякакви захари, както чистата захар, така и дългите захари. Това е тотално невярно и по този начин пациентите само си навреждат.

Още преди 25 години е разкрит геномът на човека. Създадени са биологични лекарства, които които промениха живота на по-голямата част от пациентите с рак, защото има локализации на рака, при които той е една от около 200 различни болести, с които си живеят много дълги години в една прекрасна кондиция.

Тези лекарства са достъпни, но нито В12, нито захарта могат да окажат някакво влияние върху рака. Нито физиотерапията. Дори възрастни колеги, които се занимават с рехабилитация, отказват да приемат пациенти с рак и ги връщат при лекуващия онколог, за да донесат бележки, че раковите клетки “няма да се разнесат”. Аз не знам докъде може да стигне глупостта. Но подобни твърдения объркват и водят до ненормално хранително поведение.

Всичко това има и някои чисто психологически обяснения. Когато човек не може да контролира тялото си и болестта го превзема, обикновено неговите близки предприемат стъпки, за да придобият фалшивото усещане, че контролират нещата. Започват, примерно, да дават хранителни добавки, защото по този начин ще се промени нещо, а то нищо няма да се промени, освен финансово за тях.

Започват да говорят в множествено число “ние вече живеем здравословно”. Когато дойдат при мен и попитам как живеят здравословно, отговарят – спряхме месото, спряхме захарта, спряхме млякото и млечните продукти, само зелени неща и плодове.

Добре, от какво живее този човек, който 30-40-50-60 години е имал определен хранителен режим и това, че му се сменя режимът по никакъв начин не подобрява неговото състояние, а напротив – често пъти води до анемия, до невъзможност да си прилага лечението. А вече, когато пациентът е натъпкан с различни подозрителни неща, всичко става много неясно, защото пациентите започват да имат оплаквания. Ние, лекарите, не можем да разберем дали това е от боклуците, които пият или имат някаква непоносимост към лечението, или става дума за прояви на болестта.

Ниските изисквания сега, защото почти няма изисквания към хранителните добавки, за разлика от лекарствата, позволяват всеки, който реши да започне да си произвежда всичко, каквото му хрумне в главата и да слага вътре безумни описания за това какво може да се случи като някой приема добавка.

Какво представлява имунитетът и толкова лесно ли може да му се въздейства?

Имунитетът за кашляне и кихане, за който гледаме реклами вечер, няма нищо общо с тази част от имунитета, която е противотуморна.

Тя е толкова сложна, толкова изключително умение се изисква, за да се създаде лекарствен продукт, който да я стимулира, че ние на практика, с огромните усилия на последните двадесет и пет години от разчитането на генома, имаме няколко такива лекарства, които наистина промениха съдбата на болните и им позволиха да живеят дълги години точно на базата на стимулиране на имунитета. Но това става само с тях.

Ако всички добавки, които се продават и могат да имат претенции за някаква друга част на имунитета, въздействаха върху рака, щеше да бъде прекрасно. Но, за съжаление, това медицински, фармакологично, имунологично, не може да бъде факт. Не при всеки тумор може да се приложи имунотерапия, всеки тумор е индивидуален, ние ги изследваме, за да търсим тези невидими ключалки на имунотерапията в онкологията, макар и под формата само на няколко лекарства, за да знаем дали при този конкретен пациент можем да персонализираме лечението. Това не може да стане с всичко “за имунитет”, което се бълва с тонове в аптеките, дрогериите, къде ли не по ъглите и на съмнителни места.

А помагат ли пробиотиците?

Едно време, когато човек взимаше антибиотик, трябваше да приема и кисело мляко. Това беше неписано правило, защото в киселото мляко има лактобацилус булгарикус, който на практика е пробиотик. Доколкото млечнокисели бактерии има и в съвременното кисело мляко, това също се препоръчва. Пробиотикът може да бъде нещо много прекрасно, нещо много полезно, но взето с антибиотика.

Пробиотиците имат много добро действие по отношение на храносмилането, но в ръцете на гастроентеролозите, там, където е необходимо. Първо е безсмислено да се дават заедно с антибиотика, трябва да има време между приемите и второ – те нямат противотуморно действие.

Продуктите се популяризират, защото “имунитетът живее в червата”…

Имунитетът може да си живее навсякъде, но сам по себе си, колкото и да е мощен, не значи, че влияе върху туморите. Около нас има милиарди микроорганизми. Това е много добре, защото нашият имунитет се калява, когато всекидневно се среща със стотиците хиляди бактерии, вируси и микроорганизми, което е неизбежна част от нашия живот. Това има стойност да ни пази от баналните заболявания и по-тежките инфекции, но няма значение за противотуморното лечение.

Това някак си удобно се спестява и добавки се продават огромни количества на цени, които, когато вляза в аптеката и прочета какво съдържат, какви претенции имат, стигам до извода, че това е едно ужасно скъпо безумие и хората ще си помогнат повече, ако дадат тези пари да си купят хубава пържола или да се разходят до парка с минерална вода в ръка.

Това, което ме огорчава, е че става въпрос за хора с лимитирани доходи, които са болни, които трудно ходят на работа и дават последните си стотинки за някакви вълшебни измислици.

Виждаме по телевизията хора с изцъклен поглед, които се наричат нутриционисти и така убедено говорят и някой им дава думата да облъчват хората. Критериите толкова се снижиха, че може би аз, на тези години, мога да стана джаз балетист без никакъв проблем.

Преди години имах колежка, диетичен лекар, бих могъл много да говоря за диетичните режими, които се спазваха и трябва да се спазват в болниците при пациенти с различни заболявания, която се оказа с напреднал карцином. В желанието си да й помогнат, близките продадоха жилището й, за да й купуват добавки, които по никакъв начин не оказаха влияние върху болестта й. Ставаше дума за извлеци от говежди фосфолипиди, които сега се продават за стотинки и са свързани с лечението на заболявания на черния дроб, които могат да се приемат всеки ден.

Тя си отиде, а близките влязоха в спиралата на немотията. Имам в практиката си много случаи на човешки съдби, допълнително прекършени от измамници.

Материалът Проф. Асен Дудов: Приемът на хранителни добавки може да навреди на лечението на онкоболни е публикуван за пръв път на Българско онкологично научно дружество.

Проф. Дудов, разкажете ни първо малко за историята на Международния съюз.

Когато през 1933г. във Франция възниква Международния съюз за контрол върху рака (UICC), след това започват различни инициативи, свързани с активността с този съюз, касаещи диагностиката – едно от най-големите предизвикателства. По-късно, с напредване на възможностите за лечение, или по-скоро дългите години с тяхната недостатъчност, акцентът е бил в това да се търсят нови терапии. Това са били времена, в които единствено химиотерапията е съществувала като възможност за лечение. След това усилията на UICC бяха до голяма степен насочени към лъчелечението, което сега вече е толкова застъпено и достъпно навсякъде, че вече не говорим така често за него.

Може би ще ви се стори невероятно, но преди 15 години, когато се говореше за рак на белия дроб, имаше много обсъждания, свързани с това дали тази болест, която приключваше една година след поставяне на нейната диагноза, трябва изобщо да се лекува с тези методи, които се използваха тогава – химиотерапията. Дали това няма да е просто едно тежко влошаване на качеството на живот на пациентите, дали те не трябва да останат само на симптоматично и палиативно лечение, но вече 25 години по-късно виждате каква изключителна промяна е настъпила – не само че вече не обсъждаме трябва ли да се подлагат пациентите на лечение, а младите колеги не могат да повярват, че подобни теми са били част от нашето професионално ежедневие.

А днес какви са темите?

Въпросът Ви ме подсеща за разговор с пациентка, която в много напреднал рак на белия дроб започна лечение с прицелна терапия и вече е в ремисия 7-ма година. На 7-мата година тази жена направи една мозъчна метастаза, която, благодарение на активното проследяване, беше засечена и в последствие направена радиохирургия. Тъй като болестта, макар и след 7 години, беше напомнила за себе си, жената се поколеба дали да продължи със същата прицелна терапия, която при нея доведе до този фантастичен резултат, но след дълги разговори се разбрахме да не правим излишни промени, защото извън централната нервна система тя нямаше никакво разпространение, а някои от прицелните терапии не преминават кръвно-мозъчната бариера и нямаше смисъл едно прекрасно работещо лечение да се променя. Но вижте какви дебати и какви въпроси сега стоят пред нас! Аз ви казвам честно – не съм вярвал, че ще имам възможността в рамките на моя живот да се случи такава драматична промяна с една от най-тежките локализации на рака, която приключваше преди да отмине година от диагнозата на пациентите, появяващи се при медицинските онколози в един напреднал, метастатичен стадий.

Разбира се, инициативите на Международния съюз не изчерпват единствено рака на белия дроб. Търсят се нови възможности в диагностиката, лечението, в проследяването на болните и в грижата след активното лечение, както и на тези, на които, за съжаление, не можем да предложим някакви съществени терапевтични възможностите. UICC започна да си поставя 2-3 годишни цели за постигане, като тазгодишната ще продължи до 2027 и е с надслов “Обединени в своята уникалност.” Това идва да ни покаже, че всеки пациент има своя уникалност. Че той е различен не само като човешко същество и понякога съвкупност от редица други заболявания, а и че всеки тумор е строго индивидуален – с различен генетичен профил и характеристика, и това трябва да стимулира нас, лекарите от различни специалности, да работим заедно.

Другата цел, която си е поставила тази най-елитна в грижата си за раково болните организация, е да изведе пациента, а не болестта, на първо място. Защото досега като че ли повечето усилия бяха към една или друга локализация от тези на практика 200 различни болести, обединени под името “рак”. Тоест, да се изведе пациентът, индивидуалното човешко същество, към нещо, към което трябва да се подходи също строго индивидуално в името на още по-добрия резултат и да добием още по-хуманно отношение към хората с тази болест.

На какво място стои страната ни в борбата срещу рака и как, в световен план, се развива заболеваемостта?

Очакванията ни към 2030 година ракът да изпревари съдовата болест се оказаха не съвсем коректни, защото той изпревари съдовата заболеваемост много преди това. Ракът безспорно вече е първенец и това определя неговото огромно значение. И ако ние сме от т.нар. “облагодетелстван” половин милиард от човечеството, който получава наистина уникални терапии, не трябва да забравяме, че на нашата планета има места, където нямат възможност дори за най-елементарни грижи; за обезболяване на огромния брой болни.

Когато тълкуваме заболеваемостта от близо 20 млн годишно и смъртността, с нейните смазващи 10 млн, трябва да имаме предвид, че тази цифра не касае само Европа, САЩ и Канада, но и всички онези държави, които разполагат с по-малък ресурс за здравеопазване – страни, в чиито форуми се дискутират истински стряскащи неща от рода на това как да бъдат обезболени пациентите в техните терминални стадии, как да се приложи елементарна грижа при кръвоизливи от нелекувани тумори и т.н. Но това е действителността и ние трябва ясно да я осъзнаваме. Естествено, че винаги се намират основания да се оплакваме и има какво още да се желае, но не трябва да забравяме, че по отношение на технологиите за диагностика и лечение на рака, България е на едно водещите места, защото всички те са достъпни за нашите пациенти. Има ги! И това си личи и спрямо резултатите при пациентите. Те самите стават все по-активни, (даже понякога твърде активни!), защото често идват с претенциите да бъдат лекувани по един или друг начин, с едно или друо лекарство, с една или друга технология. Това е следствие на големия обем достъпна информация.

Информацията не е ли нож с две остриета?

Точно това ми беше мисълта – понякога информацията идва от източници, които имат едно условно ниво на достоверност. Мен лично много ме удовлетворява съпътстващата инициатива на UICC за борба срещу дезинформацията. Дезинформацията залива отвсякъде пациентите. Започва да пълзи по-лошо от онкологично страдание по всички социални мрежи и канали, и като резултат тази дезинформация взима не по-малко жертви от самата болест. Затова колективите и организациите – членове на UICC са си дали сметка, че трябва да бъдат много по-конкретни. Вече се дават якти и точни инструкции за това какво е редно и какво не при пациентите, болни от рак.

Можете ли да дадете конкретен пример?

Ами веднага ще кажа – захарта. На прага на силите си съм да обяснявам, че захарта няма никакво отношение към рака, че още през 2000 г човешкият геном се разчете. При тази група болести нито захарта има отношение към рака, нито витамин В12, нито приема на минерална вода, освен, че като се спре на един човек окончателно захарта, която храни мозъка, му се намаляват когнитивните функции. Такива хора по-трудно се концентрират, липсата на въглехидрати (захари) ги прави по-нервни, обърква се Циркадният ритъм на сън и бодърстване, и всъщност това лишение нанася едни щети, които са напълно излишни и отежняващи състоянието на пациента. От друга страна ние се опитваме да ги разберем, защото те не са длъжни да имат всички познания и като попаднат на някои форуми, които знаете как подробно ползват, дори с неправилна терминология, една наукообразна форма на изразяване, се подвеждат, че всичко това е толкова страшно и трябва да се “изхвърли”. Да не говорим за още по-тежките лишения – да не ядат месо! Един пациент, който изведнъж спира месото, захарта, който е имал определен начин и стил на живот и изведнъж го променя драстично, често става причина да не можем да започнем лечение. Например, белите му кръвни телца падат много бързо, показателите на отделителната система се влошават… – Взимаш ли нещо? – Не! – Има ли нещо, което си променил в ежедневието си? – Не! – едни такива леко уклончиви отговори. Но тъй като ние сме се научили много да разпитваме, и като обясним, че не можем да започнем лечение поради някакъв клинико-лабораторен фактор, те започват: – Ами аз от няколко месеца си пия урината, и то сутрешната, понеже тя е най-лековита…

Това, което казвате, е драстично…!

Така е, но не идва само от интернет. Най-ужасното е, че има едни книжни издания, които се четат предимно от хората на възраст, защото те предпочитат този начин на информация – напечатани на такава хартия, на каквато и романите не излизат. Говорим за една скъпа хартия с безумни илюстрации, със страници изпълнени с всичките тези къде магически, къде нерационални форми на човешко поведение, които изключително пречат на нашето лечение. Така или иначе добре сме се прочули, за да може 25 години след разбирането на определени факти UICC да се занимава в текстовете си с приема на захар, с това, че пациентите могат да правят физиотерапия, могат да влизат в минерални води и че Витамин В12 не стимулира рака. Случва се на наши болни, преминали през тежко лечение, да се налага физиотерапия. От там ги връщат, защото не могло да се прави физиотерапия на онкологични пациенти!!!

Усилията Ви за достъп до коректна информация на всеки пациент е напълно разбираема, но как мотото на Съюза “Обединени в своята уникалност” се “превежда” на езика на ежедневната ви работа с пациента?

Това, за което досега говорих, също е част от нашето ежедневие, което считам за изключително важно наравно с това, което трябва да правим за болните в чисто лечебния процес. Обръщайки се към тях като към хора със специфични и индивидуални потребности, ние трябва да имаме и уникален и индивидуален подход както в лечението, така и в грижата, която ги съпътства. Пациентите, както всички останали, имат различни потребности, различен начин и модел на социализация – по-затворени, които не искат да бъдат непрекъснато водени насила на разни места, на които нямало да мислят за болестта си и обратното – хора, които са силно социално ангажирани. На тях пък трябва да се обяснява, че трябва да останат активни; че няма страшно да се срещат с хора; че един грип няма да ги “събори”; че за да поддържат имунитета си буден, трябва да бъдат сред хора. Ежедневната ни среща с хиляди и милиони вируси и бактерии поддържа имунитета ни буден, но и че имунитета ни, ако мога така да го нарека – за “кашляне и кихане”, – няма нищо общо с противотуморния имунитет.

Също така жените трябва да бъдат окуражавани, когато имат някакви козметични дефекти в следствие на лечението, като падане на коса и др. Има толкова съвременни начини това да се преодолее и би трябвало ние, като общество, да бъдем по-активни и подкрепящи, по-зрели и да не се вторачваме “по български” в една жена, която е без коса и е решила да не си сложи перуката или перуката й се е разместила…

Както технологиите в областта на диагностиката и лечението промениха съдбата на раково болните, така персонализираната терапия най-после стана факт, след като близо цял век си говорихме за “вълшебните куршуми”, които “прелитат” и избирателно поразяват тумурните клетки. Така че прицелните терапии, имуно-онкологичното лечение, различните малки молекули с техния уникален механизъм на действие промениха съдбата на болните от рак и ние трябва да им помогнем те да бъдат активни в това да се доверят на нас, лекуващите им лекари, колкото и малко време да имаме понякога за провеждане на такива разговори.

Проф. Дудов, ролята на лекуващият лекар като че ли става все по-широкообхватна. Във Вашата специалност борбата срещу болестта я водите заедно с пациента, неговото семейство, но в това присъстват и всички други фактори на влияние, които трудно подлежат на контрол в дългосрочен план. Има ли достатъчно воля, време и сърца за тази деликатна, почти интимна връзка лекар-пациент, към която апелирате?

Така трябва да бъде и това се стремим да постигаме, но трябва да се има предвид и нещо друго, което е твърде тревожно: голяма заплаха пред човечеството ще се окаже недостигът на медицински персонал и то не само по отношение на сестрите, но и при лекарите. Това само след 4 – 5 години ще създаде огромни проблеми в лечението на много болести, вкл. и рак. Знаете, че обучението по медицина изисква много години – следване, придобиване на специалност, работа с хора, които страдат. Съвременното общество създава хора, които искат по-бързо да генерират полза от своето образование, тоест, да се реализират. Това в медицината не става бързо, и се наблюдава все по-голямо отдръпване от медицинското образование и медицинската практика. За съжаление, това ще бъде предизвикателство, което няма да се преодолее бързо и лесно, колкото и да разчитаме на изкуствения интелект. Той наистина ни помага и тепърва ще ни помага много, но няма как да замени изцяло нашата работа.

Материалът Онкоколгията на бъдещето е вече настояще. Защо пациентът, а не болестта, трябва да е на първо място? е публикуван за пръв път на Българско онкологично научно дружество.